Миии солта няма как да задържи вода, щото ако мине определени нива в кръвта следва разходка до WC-то.
Споменавал съм, че като тъп овенен се хванах на едно докторско хоро и спрях въобще да ям сол извън тая в продуктите - госпоДжата ми купуваше някаква шотландска сол - калиев хлорид - която никнела само там.
След 6 месеца обаче един друг доФтор, дето ми правеше кръвните картинки, ме пита: К'во става със солта?
Викам: Мии не ям сол.
Казва: Мии вземи да ядеш, че си 20% под нормата.
Два месеца я наваксвах до нормални стойности като ядах сол на филийка, суперсолено сирене - не ще и не ще.
Га наваксах обаче, почнах нормално да се поизпотявам, а дотогава - червен като рак, ще пукна от жега, а пък сух като гущер.
Пак казвам - внимавайте със солта - по-скоро с недостига, щото свръхдозата заминава за 5-6 часа.
Всеки, разбира се, си е изградил хранителни навици - някои обичат по-солено, но това не е от келешлък - организЪма си го иска - кое си сака, оно си требе
Подобно е и положението със сладкото - ако не ви стига енергия от храната неминуемо ще унищожите дори цял буркан контифлюр най-ненадейно.
Единственото, което може да ограничавате смело са мазнините - човек обикновено има достатъчно резерв като сланинки, гънки и осмянки
Неизразходваните сладкиши до ден-два-три лягат като сланина - дотогава са в черния дроб като резерв - гликоген, еквивалент на скорбялата у картофите.
С белтъчините също трябва да се внимава инак намалява мускулната маса, изчезват нокти, коси и прочие - източници на белтъчини има много - месо, бобови, зеле, соя, риба - там трябва да се търси дали се снабдявате нормално със всички незаменими - тия, които човек не може да синтезира - т.е. трябва да се храните максимално разнообразно.