Благодаря на Мег за интересната и многостранна информация, която е подбрала. Напълно си права, че въпреки хранителните й свойства трябва да се внимава със соята и в никакъв случай да не я превръщаме в основен източник на белтъчини, както и да избягваме готовите соеви продукти, особено да ги предлагаме на деца.
И понеже подкани към допълнения считам за изключително интересен материала за соята от книгата на д-р Гълъбов насочен към антихранителните вещества в соевите продукти, които трябва да познаваме. Опитах се да го посъкратя, за да е в разумните размери. Приятно четене:
Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните
ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, необходими за смилането на белтъците. Те не се разграждат напълно при топлинната обработва. Могат да провокират дори сериозни стомашно-чревни оплаквания и хроничен аминокиселинен недостиг. При опити с животни, поставени на диета, богата на такива ензимни инхибитори, настъпват увеличение и патологични състояния на панкреаса, включително и рак.
В растението има и
несмилаеми въглехидрати, които предизвикват образуването на газове.
Соята съдържа
хемаглутинин, който по принцип допринася за слепване на тромбоцитите с последващо образуване на тромби в кръвоносните съдове.
Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са фактори, които
потискат растежа. Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се деактивират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им действие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба, както правят в Азия.
Соята съдържа и
вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза. През 1991г. японски учени съобщават, че консумацията на 30г соя на ден в продължение на един месец води до значително намаляване на функцията на щитовидната жлеза у здрави индивиди. При някои от участниците в изследването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много се оплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количеството йод, който приемали, било напълно адекватно.
Соята е едно от растенията съдържащо най-висок процент
фитинова киселина, която се намира по принцип в триците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира в храносмилателния тракт усвояването от храните на много важните за организма калций, магнезий, желязо, мед и особено цинк. По този въпрос има изследвания и много учени са на мнение, че именно високата консумация на бобови и зърнени храни допринасят за широко разпространения минерален дефицит у живеещите в страните от третия свят независимо от приема на други храни, богати на тези микроелементи. Проблемът е и в това, че съединенията на фитиновата киселина в соята са изключително устойчиви на топлинна обработка. Вегетарианците, заместващи със соя месото и млечните продукти и особено ако я консумират често и в по-големи количества, са изложени на сериозен риск от минерален дефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък, показват повишена нужда от витамините Е, К, В и В12 и съответно развиващ се дефицит на калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране на нервната система. Той играе много важна роля в синтезата на белтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участващи в контролирането на кръвната захар, както и в състава на различни ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкът е абсолютно необходим за поддържането на оплодителната способност!
А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои монаси в Азия употребяват соята за ядене, защото са установили, че понижава либидото.
Ето какъв експеримент е извършен с 2 групи китайски студенти - вегетарианци и месоядни. На едната група вегетарианци включили в менюто продукти от соя. Същевременно желязото, което се внасяло с храната, било еднакво при мъжете, но по-високо при жените вегетарианци. Въпреки това при вземането на проби се оказало, че концентрацията на феритина в плазмата е около 50% по-ниска при вегетарианците, отколкото при месоядните. При мъжете вегетарианци не се забелязвали симптоми на изчерпване на желязото, но при жените вегетарианки открили анемия и железен дефицит в 30 до 50% от участничките в експеримента. Очевидно е, че вегетарианска диета, богата на соя, предизвиква железен недоимък, особено при жените.
Друг проблем е, че при обработката на соята, за да се извлече чист белтък от нея и да се неутрализират, доколкото е възможно, антихранителните субстанции, при висока температура и повишено налягане се използват токсични вещества - киселини, основи, алуминий и др., и
в процеса на преработка се образуват нитрити, които са известни като силни карциногени. Освен това се добавят и различни изкуствени ароматизатори и вкусови подобрители като MSG.
Изофлавоните (това са фитоестрогени - вещества със структура, подобна на женския хормон естроген), които се намират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен, са токсични. При изследвания ин витро е установено, че те потискат синтеза на естрадиол и други стероидни хормони. Разбира се, при жени в менопауза или при такива, които имат проблем с естрогенния баланс, малко тофу или мисо от време на време, както и в някои случаи хормонални таблетки, приготвени от соя, имат определено благоприятен ефект, включително и върху остеопорозата.
Но децата или мъжете въобще нямат нужда от тези вещества! Трябва да се има пред вид, че само 25г соев протеин съдържат 50 до 70мг изофлавони. А за една жена в климактериума 45мг на ден вече са напълно достатъчни, за да предизвикат намаление на функцията на щитовидната жлеза. През 1998г. са проведени изследвания, които показват, че в кръвта на бебета, които приемат формула със соево мляко, концентрацията на изофлавони е от 13 000 до 22 000 пъти по-висока, отколкото количеството на плазмения естрадиол при бебета кърмени, с краве мляко! Според някои учени това е равнозначно на приемането на пет хормонални контрацептивни таблетки на ден! В млякото на кърмачките не се откриват почти никакви количества фитоестрогени. Според някои данни около 25% от децата в САЩ приемат соево мляко като заместител на майчината кърма. Това кощунствено вмешателство в хормоналния баланс на човека още от най-ранна детска възраст не може да не окаже своите драматични последици в бъдещото му развитие. Сексуалната ориентация също би могла да бъде повлияна от подобно "хранене".
Според американското медицинско списание "Педиатрикс" в последните години при момичетата се забелязва тревожно нарастване на преждевременното полово развитие. Проучването показва, че при 1% от всички момичета преди 3-годишна възраст се проявяват симптоми на започващ пубертет като развитие на гърдите или окосмяване около половите органи. При момичетата до 8-годишна възраст този процент е 14,7 при белите, и почти 50 при афроамериканките. Представете си какви са психологическите последствия за тези деца, които трябва да се справят с емоции, усещания и нагони, за които не са подготвени. В същото време трябва да се има предвид, че преждевременното полово развитие при момичетата е предвестник на проблеми с менструалния цикъл, с плодовитостта, както и на по-голяма честота на рака на млечната жлеза.
Установено е, че в соевото мляко има 10 пъти по-висока концентрация на алуминий, отколкото в кравето, а в същото време липсва холестерол, лактоза и галактоза, които са важни хранителни елементи за развиващата се нервна система на детето. В него може да има остатъци и от различни синтетични и токсични вещества - сода каустик, нитрозамини, които са мощни карциногени и др.
Изофлавони не се съдържат само в соевия сос и соевото масло. В текстурираните соеви продукти обаче съдържанието на фитоестрогени е много високо.
Ето експериментът, осъществен неволно от семейство Валери и Ричард Джеймз от Нова Зеландия, които развъждат птици. През 1991г. те закупуват за своите папагали нова храна на основата на соев протеин. Птиците получили пъстро опере¬ние само след 11 месеца, т.е. преждевременно, а не както това става нормално между 18-ия и 24-ия месец. В следващите няколко години семейство Джеймз забелязали намалена оплодителна способност, много малформации при новородените птичета, преждевременно развитие и значителен брой мъртвородени или умиращи наскоро след раждането, особено сред женските. Като цяло популацията от папагали започнала да деградира и да. намалява. Наблюдавали се деформации на клюна и на костите, гуша, имунен дефицит и патологично агресивно поведение. При аутопсиите се установили и значителни промени във вътрешните органи. Определени симптоми и находки напомнили на семейство Джеймз за някои здравословни проблеми, които се проявили при двете им деца, когато били хранени с формула със соево мляко. Шокирани и потресени от разкритието си, те наели токсиколога д-р Марк Фицпатрик да проучи подробно проблема. Това, което той намерил в научната литература, но на което не се давало гласност, било, че консумацията на соя се свързва с множество заболявания, включително безплодие, увеличен риск от рак и левкемия при децата. В изследвания още от 50-те години той открил, че генистенът от соята предизвиква нарушение на ендокринния баланс! Анализирайки храната на животните, д-р Фицпатрик установил, че тя съдържа значителни количества фитоестрогени и по-специално генистен. След като семейство Джеймз преустановили храненето на птиците с този соев продукт и започнали да им дават отново предишната храна, ятото постепенно се възстановило и всички гореописани здравословни проблеми изчезнали.
Родители, които се свързали със семейство Джеймз след техни публикации, си спомнили за различни проблеми при децата и от двата пола, хранени с формула на основата на соево мляко: промени в поведението, астма, синдром на раздразненото дебело черво, щитовидна дисфункция и т.н.
Репродуктивни проблеми, безплодие, заболявания на щитовидната жлеза и на черния дроб са установени при различни видове животни, хранени със соя - мишки, плъхове, свине, овце, есетра и др.
При последната международна конференция върху соята, проведена през ноември 1999 г. във Вашингтон, д-р Джон Уайт докладва резултатите от изследване, извършено върху американци от японски произход, живеещи на Хавайските острови, което показва
връзка между консумацията на тофу и ускорения процес на остаряване на мозъка. При тези участници в изследването, които в средна възраст са включвали често тофу в менюто си, има намалени познавателни способности и повече случаи на деменция и болест на Алцхаймер.
Ето ви например един от начините, чрез които соевата индустрия заблуждава хората (взето е от брошура на компания за витамини): "Освен че предпазва сърцето, соята показва мощни антиракови свойства... Японците, които ядат соя 30 пъти повече от американците, имат по-малка честота на рак на гърдата, матката и простатата..." Да, но в същото време в тази брошура не пише, че
сред азиатските народи, включително и японците, има по-голяма честота на рак на хранопровода, стомаха, панкреаса и черния дроб и значително висока на рак на щитовидната жлеза! Освен това според изследвания от 1988г. се оказва, че японците все пак не консумират толкова много соя - средно на ден на човек се падат по около 7г (около 1 чаена лъжичка). За Китай този показател е около 3 чаени лъжички. Както вече споменах, азиатските народи използват соята предимно като подправка, а не като заместител на основни хранителни продукти.
Твърденията за високите изисквания от белтъчини са пресилени. Необходимият дневен порцион от протеини у здрав човек е около 1г/кг тегло, а за двете важни незаменими аминокиселини - триптофан и лизин - съответно по 1 и 3г на ден за целия организъм. Това количество спокойно би могло да се осигури от млечни храни, сурови ядки и семена, други бобови растения и плодове и зеленчуци. Западният начин на хранене включва в изобилно количество концентриран протеин в месото, яйцата, млякото, млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото има нужда човек. Белтъчните изисквания се повишават само при тежка физическа работа, в периода на израстването или след дълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад може да се получи при продължително или системно гладуване или при прием на трудносмилаеми храни. Важно е обаче преди всичко какви аминокиселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!