Разгледах темата за размишленията по повод соята и реших да пусна отделна само за свойствата на соята и соевите продукти и използването им като заместител на месо и други продукти от животински произход. Това е и причината да сложа темата тук, а не в "Хранителни продукти". Тексът е "сумарно знание" от книги за натуротерапия, здравословно и вегетерианско хранене, както и разговори със специалист-диетолог. Естествено, че ще се радвам да бъде допълнен и коригиран!

Соята
Все още се водят спорове в западния свят дали соята е храна или лекарство именно заради високото й съдържание на модулатори на естрогени (които влияят върху производството на естрадиол в човешкото тяло). Модулаторите действат според нуждите - ако нивата на естрадиол са ниски, способстват за увеличаването им, ако са високи - действат обратно. Самият факт, че на изток соята се използва широко в кухнята, говори по-скоро за първото (храна). Факт е също че жените от източните народи много по-рядко страдат от заболявания на половата система и почти не изпитват широко известните на запад смущения след определена възраст.
Като всяка храна обаче и соята, ако навлезе прекомерно в менюто може да създаде проблеми. Пример за такъв тип широко навлизане и съответните проблеми е пшиницата и броят хора развиващи непоносимост към глутена в даден етап от живота си (обикновенно след 30 г.).
В този смисъл не би трябвало соята да се използва като основен източник на белтъчини. Другите бобови растения, и особено в комбинации също са добри източници на белтъчини, напълно способни да заместят животинските. Това се отнася и до аминокиселините, които не се произвеждат в човешкото тяло, но са му необходими - разнообразното вегетарианско хранене напълно задоволява нуждите. Соята има още едно голямо предимство - тя е единственият източник на двувалентно желязо, което по-лестно се усвоява от човека. Източник на такова желязо в различни количества са и всички животински продукти. Най-богата на желязо е соевата окара (гранулестият остатък, който се получава при правенето на соево мляко).
От гледна точка на физиологията и раличията в мъжкия и женския организъм, за мъжете е по-добре да наблягат по-малко на соята и повече на нахута.

Обработка на соята
Като всички бобови, за да може да се ползва от човека, соята трябва да се накисне поне за 12 часа, след което се вари (в тенджера под налягане става за час) и може да се ползва за салати, кюфтета и всякакви манджи.
По-известна (и по-използвана) обаче е "суровата" соя - от нея се приготвят мляко, тофу, добавки за печива, "кайма". Добре измита и добре накисната соя (поне за 12 часа) се пасира с вода. Накисването всъщност задейства механизма за покълване; след това чрез добавянето на вода и смилането на зърната се отделя млякото. Именно затова не може да се получи соево мляко просто от сместването на соево брашно с вода. При правенето на соево мляко, твърдите части, които се отделят са така наречената окара - размесена с малко вода (а пожелание и допълнително пасирина) тя служи за замяна на яйцата при приговяне на вегетариански ястия и печива. От самото мляко може да се приготви тофу и различни соеви пастети. От "каймата" могат да се правят топчета, шницели и пр.

Готовите соеви продукти
Това са: мляко, тофу, брашна и сухи млека, извлечени протеинови добавки, всички видове соев гранулат - кайма, парченца месо, шницели; лецитин.
Всички те (изключени донякъде прави млякото) се правят по технологии различни от класическата обработка, което не позволява добро усвояване на соята. Тофуто, брашното, сухите млека, добавките и гранулатите се правят от "извлеци" от соевите зърна, което ги лишава то комплексност и ги трави по-малко годни за храна ("храна" в смисъл на източник на хранителни вещества). С изключение на лецитина, всички съдържат химически субстанции (всеизвестните Е-та), това важи в най-голяма степен за гранулатите, които са оцветявани и овкусявани.
Човешкият организъм може да се справи с малки дози от тези готови храни, но при прекомерна употреба (ежедневно) е възможно да възникнат проблеми. Тези проукти съдаржат само част от модулаторите и нямат същия положителен ефект като продуктите, приготвени по класическите технологии.

Благодаря на Мег за интересната и многостранна информация, която е подбрала. Напълно си права, че въпреки хранителните й свойства трябва да се внимава със соята и в никакъв случай да не я превръщаме в основен източник на белтъчини, както и да избягваме готовите соеви продукти, особено да ги предлагаме на деца.

И понеже подкани към допълнения считам за изключително интересен материала за соята от книгата на д-р Гълъбов насочен към антихранителните вещества в соевите продукти, които трябва да познаваме. Опитах се да го посъкратя, за да е в разумните размери. Приятно четене:

Според многогодишните съвременни проучвания на първо място сред тези вещества са мощните ензимни инхибитори, които блокират действието на трипсина и други ензими, необходими за смилането на белтъците. Те не се разграждат напълно при топлинната обработва. Могат да провокират дори сериозни стомашно-чревни оплаквания и хроничен аминокиселинен недостиг. При опити с животни, поставени на диета, богата на такива ензимни инхибитори, настъпват увеличение и патологични състояния на панкреаса, включително и рак.
В растението има и несмилаеми въглехидрати, които предизвикват образуването на газове.
Соята съдържа хемаглутинин, който по принцип допринася за слепване на тромбоцитите с последващо образуване на тромби в кръвоносните съдове.
Хемаглутининът и ензимните инхибитори на трипсина са фактори, които потискат растежа. Малки плъхове, хранени със соя, спират да се развиват нормално. Тези вещества се деактивират в известна степен при процеса на ферментация, но въпреки всичко не се разграждат напълно. Вредното им действие се намалява, когато се консумират заедно с повече риба, както правят в Азия.

Соята съдържа и вещества, които потискат функцията на щитовидната жлеза. През 1991г. японски учени съобщават, че консумацията на 30г соя на ден в продължение на един месец води до значително намаляване на функцията на щитовидната жлеза у здрави индивиди. При някои от участниците в изследването се развила дифузна гуша и хипотиреоидизъм и много се оплаквали от запек, умора и летаргия, независимо че количеството йод, който приемали, било напълно адекватно.

Соята е едно от растенията съдържащо най-висок процент фитинова киселина, която се намира по принцип в триците на зърнените култури или обвивките (шушулките) на всички семена и на бобовите. Фитиновата киселина блокира в храносмилателния тракт усвояването от храните на много важните за организма калций, магнезий, желязо, мед и особено цинк. По този въпрос има изследвания и много учени са на мнение, че именно високата консумация на бобови и зърнени храни допринасят за широко разпространения минерален дефицит у живеещите в страните от третия свят независимо от приема на други храни, богати на тези микроелементи. Проблемът е и в това, че съединенията на фитиновата киселина в соята са изключително устойчиви на топлинна обработка. Вегетарианците, заместващи със соя месото и млечните продукти и особено ако я консумират често и в по-големи количества, са изложени на сериозен риск от минерален дефицит. Изследванията с животни, хранени със соев белтък, показват повишена нужда от витамините Е, К, В и В12 и съответно развиващ се дефицит на калций, магнезий, манган, цинк и желязо. Цинкът е необходим за правилното функциониране на нервната система. Той играе много важна роля в синтезата на белтъчини и образуването на колаген, в механизмите, участващи в контролирането на кръвната захар, както и в състава на различни ензими, осигуряващи здрава имунна система. Цинкът е абсолютно необходим за поддържането на оплодителната способност! А за мъжете няма да е зле да знаят, че някои монаси в Азия употребяват соята за ядене, защото са установили, че понижава либидото.

Ето какъв експеримент е извършен с 2 групи китайски студенти - вегетарианци и месоядни. На едната група вегетарианци включили в менюто продукти от соя. Същевременно желязото, което се внасяло с храната, било еднакво при мъжете, но по-високо при жените вегетарианци. Въпреки това при вземането на проби се оказало, че концентрацията на феритина в плазмата е около 50% по-ниска при вегетарианците, отколкото при месоядните. При мъжете вегетарианци не се забелязвали симптоми на изчерпване на желязото, но при жените вегетарианки открили анемия и железен дефицит в 30 до 50% от участничките в експеримента. Очевидно е, че вегетарианска диета, богата на соя, предизвиква железен недоимък, особено при жените.

Друг проблем е, че при обработката на соята, за да се извлече чист белтък от нея и да се неутрализират, доколкото е възможно, антихранителните субстанции, при висока температура и повишено налягане се използват токсични вещества - киселини, основи, алуминий и др., и в процеса на преработка се образуват нитрити, които са известни като силни карциногени. Освен това се добавят и различни изкуствени ароматизатори и вкусови подобрители като MSG.

Изофлавоните (това са фитоестрогени - вещества със структура, подобна на женския хормон естроген), които се намират в соята в големи количества, особено генистен и даидзен, са токсични. При изследвания ин витро е установено, че те потискат синтеза на естрадиол и други стероидни хормони. Разбира се, при жени в менопауза или при такива, които имат проблем с естрогенния баланс, малко тофу или мисо от време на време, както и в някои случаи хормонални таблетки, приготвени от соя, имат определено благоприятен ефект, включително и върху остеопорозата. Но децата или мъжете въобще нямат нужда от тези вещества! Трябва да се има пред вид, че само 25г соев протеин съдържат 50 до 70мг изофлавони. А за една жена в климактериума 45мг на ден вече са напълно достатъчни, за да предизвикат намаление на функцията на щитовидната жлеза. През 1998г. са проведени изследвания, които показват, че в кръвта на бебета, които приемат формула със соево мляко, концентрацията на изофлавони е от 13 000 до 22 000 пъти по-висока, отколкото количеството на плазмения естрадиол при бебета кърмени, с краве мляко! Според някои учени това е равнозначно на приемането на пет хормонални контрацептивни таблетки на ден! В млякото на кърмачките не се откриват почти никакви количества фитоестрогени. Според някои данни около 25% от децата в САЩ приемат соево мляко като заместител на майчината кърма. Това кощунствено вмешателство в хормоналния баланс на човека още от най-ранна детска възраст не може да не окаже своите драматични последици в бъдещото му развитие. Сексуалната ориентация също би могла да бъде повлияна от подобно "хранене".
Според американското медицинско списание "Педиатрикс" в последните години при момичетата се забелязва тревожно нарастване на преждевременното полово развитие. Проучването показва, че при 1% от всички момичета преди 3-годишна възраст се проявяват симптоми на започващ пубертет като развитие на гърдите или окосмяване около половите органи. При момичетата до 8-годишна възраст този процент е 14,7 при белите, и почти 50 при афроамериканките. Представете си какви са психологическите последствия за тези деца, които трябва да се справят с емоции, усещания и нагони, за които не са подготвени. В същото време трябва да се има предвид, че преждевременното полово развитие при момичетата е предвестник на проблеми с менструалния цикъл, с плодовитостта, както и на по-голяма честота на рака на млечната жлеза.

Установено е, че в соевото мляко има 10 пъти по-висока концентрация на алуминий, отколкото в кравето, а в същото време липсва холестерол, лактоза и галактоза, които са важни хранителни елементи за развиващата се нервна система на детето. В него може да има остатъци и от различни синтетични и токсични вещества - сода каустик, нитрозамини, които са мощни карциногени и др.
Изофлавони не се съдържат само в соевия сос и соевото масло. В текстурираните соеви продукти обаче съдържанието на фитоестрогени е много високо.
Ето експериментът, осъществен неволно от семейство Валери и Ричард Джеймз от Нова Зеландия, които развъждат птици. През 1991г. те закупуват за своите папагали нова храна на основата на соев протеин. Птиците получили пъстро опере¬ние само след 11 месеца, т.е. преждевременно, а не както това става нормално между 18-ия и 24-ия месец. В следващите няколко години семейство Джеймз забелязали намалена оплодителна способност, много малформации при новородените птичета, преждевременно развитие и значителен брой мъртвородени или умиращи наскоро след раждането, особено сред женските. Като цяло популацията от папагали започнала да деградира и да. намалява. Наблюдавали се деформации на клюна и на костите, гуша, имунен дефицит и патологично агресивно поведение. При аутопсиите се установили и значителни промени във вътрешните органи. Определени симптоми и находки напомнили на семейство Джеймз за някои здравословни проблеми, които се проявили при двете им деца, когато били хранени с формула със соево мляко. Шокирани и потресени от разкритието си, те наели токсиколога д-р Марк Фицпатрик да проучи подробно проблема. Това, което той намерил в научната литература, но на което не се давало гласност, било, че консумацията на соя се свързва с множество заболявания, включително безплодие, увеличен риск от рак и левкемия при децата. В изследвания още от 50-те години той открил, че генистенът от соята предизвиква нарушение на ендокринния баланс! Анализирайки храната на животните, д-р Фицпатрик установил, че тя съдържа значителни количества фитоестрогени и по-специално генистен. След като семейство Джеймз преустановили храненето на птиците с този соев продукт и започнали да им дават отново предишната храна, ятото постепенно се възстановило и всички гореописани здравословни проблеми изчезнали.
Родители, които се свързали със семейство Джеймз след техни публикации, си спомнили за различни проблеми при децата и от двата пола, хранени с формула на основата на соево мляко: промени в поведението, астма, синдром на раздразненото дебело черво, щитовидна дисфункция и т.н. Репродуктивни проблеми, безплодие, заболявания на щитовидната жлеза и на черния дроб са установени при различни видове животни, хранени със соя - мишки, плъхове, свине, овце, есетра и др.

При последната международна конференция върху соята, проведена през ноември 1999 г. във Вашингтон, д-р Джон Уайт докладва резултатите от изследване, извършено върху американци от японски произход, живеещи на Хавайските острови, което показва връзка между консумацията на тофу и ускорения процес на остаряване на мозъка. При тези участници в изследването, които в средна възраст са включвали често тофу в менюто си, има намалени познавателни способности и повече случаи на деменция и болест на Алцхаймер.
Ето ви например един от начините, чрез които соевата индустрия заблуждава хората (взето е от брошура на компания за витамини): "Освен че предпазва сърцето, соята показва мощни антиракови свойства... Японците, които ядат соя 30 пъти повече от американците, имат по-малка честота на рак на гърдата, матката и простатата..." Да, но в същото време в тази брошура не пише, че сред азиатските народи, включително и японците, има по-голяма честота на рак на хранопровода, стомаха, панкреаса и черния дроб и значително висока на рак на щитовидната жлеза! Освен това според изследвания от 1988г. се оказва, че японците все пак не консумират толкова много соя - средно на ден на човек се падат по около 7г (около 1 чаена лъжичка). За Китай този показател е около 3 чаени лъжички. Както вече споменах, азиатските народи използват соята предимно като подправка, а не като заместител на основни хранителни продукти.

Твърденията за високите изисквания от белтъчини са пресилени. Необходимият дневен порцион от протеини у здрав човек е около 1г/кг тегло, а за двете важни незаменими аминокиселини - триптофан и лизин - съответно по 1 и 3г на ден за целия организъм. Това количество спокойно би могло да се осигури от млечни храни, сурови ядки и семена, други бобови растения и плодове и зеленчуци. Западният начин на хранене включва в изобилно количество концентриран протеин в месото, яйцата, млякото, млечните продукти и бобовите - много повече, отколкото има нужда човек. Белтъчните изисквания се повишават само при тежка физическа работа, в периода на израстването или след дълго и изтощително боледуване. Белтъчен глад може да се получи при продължително или системно гладуване или при прием на трудносмилаеми храни. Важно е обаче преди всичко какви аминокиселини се внасят с храната, а не количеството на протеините!

Благодаря за изчерпателния текст! Допълва отлично темата!
Ще добавя още нещо от логиката на натуротерапията:
- всички бобови съдържат инхибитори, затова трабва да се накисват предварително поне за 12 часа, тъй като самата топлинна обработка по-късно не разрушава тези вещества. Доброто сваряване е също много важно за усвояването на хранителните вещества. Специално при правенето на соево мляко и тофу в домашни условия на практика не се спестява процесът на варене, просто се скъсява, тъй като зърната са предварително смлени (след като са били добре накиснати!). Когато се задейства процесът на покълване (чрез накисването) съставът на зърната се променя. За съжаление намям данни точно за соята, макар соевите кълнове да са доста популярни. За всички кълнове на бобови растения обече е препоръчително да се попарват за няколко минути преди употреба.
- храненто на някои групи животни със соя и соеви продукти, приготвени по различен от класическия начин със сигурност ще доведе до проблеми по две причини: 1) на животните се дава храна, която при нормални условия в природата, не е част от менюто им; 2) тази храна се предлага във вид (обработка), който е негоден за използване дори от човека.

Здравейте,

Тъй като и аз повдигнах въпроса за Соята в една предишна тема и се интересувам от ползите и при храненето ще пусна една статия на д-р Мессина от САЩ. Не твърдя, че превода е перфектен, но отразява това което пише в статията. Само преди това искам да отбележа, че прекаляването с каквото ида било не е полезно, но в нормални количества всичко е от полза.

Близък поглед върху соята

В Китай думата за соя е Та Тоу и се превежда като по-доброто зърно. Утвърдила се в източните култури, соята има дълга история като хранителна и разнообразна храна, а също така и с приложение в медицината. Китайския фолклор твърди, че соята e ефективен лек при бъбречни болести, обезводняване, отравяне, настинки, кожни болести, диария, при бременност – включително хипертенция, запек, анемия, язва. Съвременните учени не вземат под внимание древните здравни практики в изпозването на соята. Днес соята се посочва като оръжие с основна роля в борбата с два модерни убиеца – сърдечни заболявания и рак.

СОЯ И ХРАНЕНЕ
Соята и храните направени от нея са добре известни в тяхната роля при здравословните диети. Но качеството на соевите протеини беше дълго време подценявано. Стари методи базирани върху изследване на плъхове показват, че те не приемат протеините ефективно и достигат до извода, че соята е беден източник на протеини. По- сериозни и съвременни методи показват, че соята е отличен протеин за хората. Фактически, при сравнение на различни протеини, соята получава най – високата възможна оценка и дефакто се приравнява по качество на животинските протеини.
Соевия протеин дори има някой предимства пред животинския. Първо от здравна гледна точка не съдържа холестерол и наситени мазнини, характерни за животинските храни. Второ е по – полезен за околната среда. Един акър засят със соя произвежда 30 пъти повече протеин от един акър използван за отгеждане на едър рогат добитък.
Защо соевите зърна са по – ефективни от всяка местна храна? По – малко земя, вода, тор и гориво са нужни да оглеждаш соя отколкото производството на телешко, пилешко, яйца или мляко. По – малко замърсяване коства също така и самия процес. Добрите хранителни характеристики на соята и положителния ефект върху околната среда е достатъчно да подтикне хората да включат тези храни към диетата си. Но тяхната роля в борбата със заболявания е вероятно най – важната причина да използваме повече соеви храни.

СОЯ И ЗАБОЛЯВАНИЯ НА СЪРЦЕТО
От 60 те години до днес повече от 40 научни изследвания разглеждат ефекта на соевия протеин върху намалаването на холестерола. Резултатите показват ясна тенденция. Добавяйки соев протеин към диетата на хора с висок холестерол, значително се намаляват стойностите на холестерола. Фактически в много случаи се тези диети постигат и допъннителни ползи за хората, които се се хранят със соеви храни. В 12-15% от случаите холестерола достига нормални нива. Тези резултати магат да бъдат постигнати с консумацията само на 25 гр. соев протеин дневно. Още повече соевия протеин предпазва холестерола от оксидация. Оксидирания холестерол води до образуване на плаки, които могат да причинят сърдечни заболявания. Друг начин, по който соевия протеин предпазва от сърдечни болести е ефекта му за намаляване на образуването на кръвни съсирвания. Всичко това прави соята ефективно оръжие за борба със сърдечните заболявания. Италианската здравна организация предоставя соев протеин на лекарите за да третират случаите на висок холестерол.

СОЯ И РАКОВИ ЗАБОЛЯВАНИЯ
Соевите зърна са уникален източник на група химически елементи наречени изофлавони, които спомагат за предпазване от някой ракови заболявания, включително рак на гърдата. Изофлавоните предпазват от рак на гърдата, чрез активиране на така наречените антиестрогени. Те възпрепятстват активноста на естрогена, женски хормон, чието повишаване води до риск от рак на гърдата и рак на матката. Един специфичен вид изофлавон, наречен генистен привлича вниманието на научните изследвания върху раковите заболявания. Изследвания на повече от 100 лаборатории показват, че прибавянето на генистен в раковите клетки задържа техния разтеж. Генистена е ефективен срещу рак на гърдата, на матката, на дебелото черво, на белите дробове, на простатата. В единични случаи клетки на левкемията се превръщат обратно в нормални клетки. Генистена предпазва от рак като регулира активността на ензимите, които превръщат нормалните клетки в ракови. Освен за превенция генистена е полезен и при лечение на ракови заболявания. Генистена засилва действието на лекарствата против рак, като по този начин ги прави по - ефективни. Изследвания на влиянието на диетите върху нивата на рака в Япония препоръчват дневна порция от една чаша соево мляко, ½ чаша тофу или ½ чаша соеви семена за превенция на раковите заболявания.

ДРУГИ ПОЛЗИ ОТ СОЯТА
Съществуват редица доказателства, че соевите храни помагат за защита от остеопороза. Соевите храни за богат източник на абсорбируем калций. Калция приет, чрез соевите храни не се отделя чрез урината за разлика от калция приеман от живтотиските храни. Подобни по химическа структура до изофлавоните, иприфлавоните се използват успешно в Европа за лечение на остеопороза. Редица изследвания заключват, че соевите храни спомагат за заздравяване на костите.

СОЯ И ХРАНИ
Напълно ясно е, че включването на соеви храни в диетата е добра идея, поради редицата предимства, които тези храни притежават. Всъщност е доста лесно да включиш тези храни в редица ястия. Основно се открояват 3 вида соеви храни. Храни от преработена соя, соеви зърна приготвени като други бобови растения, печени или на супа. Пресни зелени соеви зърна сервирани като зеленчуци или гарнитура.
Най – популярните и традиционни соеви храни на изтока са соевото мляко, тофуто и темпеха. Соевото мляко се използва също като кравето. За заливане на мюсли, корнфлекс и пълнозърнести закуски, за млечни шейкове или за готвене. Тофуто е многостранна храна, поради своята шуплеста структура и пропускливост и приятния вкус. То лесно приема аромати и вкусове от другите съставки на ястието. Счукано тофу може да се ползва за яхнии, сосове, супи и пържени ястия, може да се приготви като бъркани яйца или на скара със подходящ сос. Тофуто може да бъде пасирано и да се използва за приготвяне на пай, пудинг, дресинг или сос. Темпеха е продукт от ферментирали соеви зърна, който меже да се приготвя на скара, да се маринова в сос или за пържени ястия.
Накрая, но не на последно място продуктите от соев протеин (соеви изолати, концентрати и брашна) могат да се използват по разнообразни начини. Те се използват от много време в хранително-вкусовата индустрия като заместители на месото. TSP или TVP са абривиатури на много популярен хранителен продукт на базата на соев протеин. Този продукт успешно замества телешката кайма, лесен е за приготвяне и съдържа много генистен.
Соевите храни са изключително многостранни и могат да играят ролята на всяка друга храна. Поради огромния им здравословен ефект те представляват един от най – лесните начини за намаляване рисковете от рак, сърдечни заболявания и други хронични болести.

Д-р Месина е програмен директор на клона за диети и рак към Националния институт по рак на САЩ. В момента той отделя цялото си време върху изследването на соевите храни.

Здравей пак Мег, Тъй като пишеш и за соевите кълнове искам тук да отбележа нещо важно. Това което се продава на пазара не са соеви кълнове а кълнове от китайски боб мунг. Както знаеш соята е маслодайно растение, но този китайски боб не е. Има всъщност голяма разлика в свойствата на кълновете от соя и от боб мунг. Съжелявам за грозната таблица, но смятам, че ще може да се използва. Това са хранителните свойства на кълнове от боб мунг. Може да напишеш на wikipedia - mung beans и ще видиш от какво се правят кълновете. Стойностите са за 100 гр., което се дава и за препоръчителна дневна порция. Някой дават 88 гр, но не смятам, че това е такова голямо значение Съставка /Мерна единица/Стойност за 100 гр. препоръчителна дневна порция Вода g 90,4 Енергийна стойност kcal 30 Енергийна стойност kj 126 Белтъчини/протеини g 3,04 Липиди/Мазнини всичко g 0,18 Въглехидрати g 5,93 Фибри (всички диетични) g 1,8 Пепел g 0,44 Минерали Калций, Ca mg 13 Желязо, Fe mg 0,91 Магнезий, Mg mg 21 Фосфор, P mg 54 Калий, K mg 149 Натрий, Na mg 6 Цинк, Zn mg 0,41 Мед, Cu mg 0,16 Манган, Mn mg 0,19 Селен, Se mcg 0,6 Витамини Витамин C, всичко аскорбинова киселина mg 13,2 Витанин В1 mg 0,08 Витанин В2 mg 0,12 Витанин В3 mg 0,75 Витанин В5 mg 0,38 Витамин B6 mg 0,09 Витамин B9 mcg 61 Витамин B12 mcg 0 Витамин A, IU IU 21 Витамин A, RE mcg_RE 2 Витамин E mg_ATE 0,01 Lipids Мастни киселини, всичко наситени g 0,05 4:00:00 g 0 6:00:00 g 0 8:00:00 g 0 10:00:00 g 0 12:00:00 g 0 14:00:00 g 0 16:00:00 g 0,03 18:00:00 g 0,01 Мастни киселини , Всичко едновалентни ненаситени g 0,02 16:1 недиференцирани/хомогенни g 0 18:1 недиференцирани/хомогенни g 0,02 20:01:00 g 0 22:1 недиференцирани/хомогенни g 0 Мастни киселини , Всичко поливалентни ненаситени g 0,06 18:2 недиференцирани/хомогенни g 0,04 18:3 недиференцирани/хомогенни g 0,02 18:04:00 g 0 20:4 недиференцирани/хомогенни g 0 20:5 n-3 g 0 22:5 n-3 g 0 22:6 n-3 g 0 Холестерол mg 0 Фитостероли mg 15 Амино киселини 2,04 Tryptophan g 0,04 Threonine g 0,08 Isoleucine g 0,13 Leucine g 0,18 Lysine g 0,17 Methionine g 0,03 Cystine g 0,02 Phenylalanine g 0,12 Tyrosine g 0,05 Valine g 0,13 Arginine g 0,2 Histidine g 0,07 Alanine g 0,1 Aspartic acid g 0,48 Glutamic acid g 0,16 Glycine g 0,06 Serine g 0,03 За разлика от китайския боб истинските соеви кълнове съдържат 3 пъти повече калории, повече от 3 пъти повече протеини, еднакво диетични фибри, по - малко витанин С, два пъти повече желязо и 3 пъти повече фолиева киселина.