Моят Кулинар Вход | Регистрация
В момента е 24 Авг, 2019 1:07 am Съб

Всички времена са UTC + 2 часа




Post new topic Reply to topic  [ 1 мнение ] 
Message
Сготвено на: 15 Яну, 2010 12:44 am Пет 
User avatar
Готвач

Offline
Готви от: 04 Яну, 2005 6:09 pm Вто
Мнения: 1172
Location: Пловдив
Това е част от писмо, с което обяснявам на читател, който ме помоли за обяснения във връзка със Зоната.
Счетох, че може да бъде интересно на повече хора във форума.
"Истината е, че Зоната не е диета за отслабване, а възможно най-здравословния и животосъхраняващ начин на хранене.
Засега не е измислен и научно обоснован друг, по-целесъобразен за човека начин на хранене.
Спонтанният начин на хранене, по който се хранят всички хора е това, което им се яде "на езика". А това с абсолютна сигурност не е най-правилният начин.
Понеже нашият организъм се храни с глюкоза (ще ти обясня защо), всичко, което е максимално близко до глюкозата ни се струва максимално хранително и бързонасищащо.
А защо?
Всяка храна, която поемаме през устата, независимо каква е тя, чрез т.н. Цикъл на Кребс и с помощта на мощната и многообразна лаборатория на организма ни, чрез серия от химични, микробиологични, хормонални и много, много други процеси се разгражда до глюкоза и в този си вид влиза чрез кръвта в организма ни и ни служи за храна.
Така че, независимо какво ядем, ние се храним с глюкоза.
Ако изядем лъжичка глюкоза, ние всъщност директно храним организма си, без да го затрудняваме със всичките тези процеси на смилане и разграждане.
Затова, храните, изградени от въглехидрати, а това са всичките видове захари, всичко от брашно, тесто, сладки плодове, картофи и ориз насищат бързо глада ни, но сравнително за кратко. Освен това, такава храна няма голям обем и това ни кара в повечето случаи да поемаме твърде големи количества, без да имаме нужда от тяхната калоричност.
Например, глюкозата, или по-точно, въглехидратите в една баничка, са многократно повече, отколкото са ни необходими за едно хранене. Голямо парче шоолад - също, това са относително концентрирани храни, с които ние просто от удоволствието от вкуса им почти 100%-ово преяждаме и прекаляваме.
В организма ни, в този определен момент, не ни е нужна тази калоричност. Необходимата отива, за да попълни нуждите ни от енергия, която сме загубили в процес на жизнената си дейност. Не забравяй, че това не е само физически движения и работа, при дейността си мозъкът ни консумира 10% от всичката енергия на организма ни, което е много.
Значи, можеш да си лежиш и да си четеш интересна книга или да седиш на бюро и да работиш чисто умствена работа и да консумираш 10% от всичката си енергия.
Въпросът е, какво става с излишната енергия от храната.
За това отговарят двата хормона ИНСУЛИН и ГЛЮКАГОН, които се наричат антагонистични, защото са свързани един с друг в една особена връзка. Всъщност, всички хормони в нашия организъм са свързани два по два един с друг с такава - антагонистична връзка.
Това означава, че ако единият хормон "прекали" с дейността си, то другият започва веднага да действа и "го дърпа за ръкава", т.е., с дейността си компенсира прекаляването и се старае да установи баланс, равновесие.
Но какво става, когато в организма ни попадне по-голямо от необходимото ни количество енергия чрез храната, т.е., преядем с висококалорична храна, примерно изядем един цял шоколад, или изплюскаме една огромна порция пържени картофки с 3-4-5 кюфтака или 2 пържоли (или и двете, което не е изключение при новогодишни трапези, рождени дни, а при някои хора - ежедневно...)?
Тогава, естествено, много малка част от получената енергия отива да попълни запасите ни от енергия, но другата, по-голямата част от получената енергия, благодарение на ИНСУЛИНА, който отговаря за това, се натрупва в депа, в които се съхранява ка запас. А това са мастните депа, нашият организъм натрупва с цел съхраняване излишната енергия единствено във вид на мастни депа. С презумпцията, че когато има нужда, чрез разграждане на мастите, ще получи необходимата му за храна глюкоза.
Лошото е, че тези мастни депа са тези, понякога твърде неестетични натрупвания по тялото ни...
И тук вече идва гениалната идея на д-р Бари Сиърс. Като се възползва от откритите от двама учени клетъчни хормони със светкавично действие, наречени айказаноиди, той решава, че може да регулира и вкарва в параметри цялата ни сложна хормонална системе по много елементарен и относително прост начин - чрез "грубата" антагонистична хормонална двойка - ИНСУЛИН / ГЛЮГАГОН, която отговаря за приетата храна и изразходването й и натрупването й в организма ни.
Когато на организма ни бъде дадено във вид храна точно определена комбинация от основните хранителни елементи - ПРОТЕИНИ, ВЪГЛЕХИДРАТИ и МАЗНИНИ, намиращи се в баланс, който представлява 7 г. протеини, 9 г. въглехидрати и 1,5 г. мазнини, то тогава нашят организъм получава точно толкова и тозно тази храна, която му е необходима, за да се усвои без остатък и да няма възможност да се натрупа.
Този баланс е наречен от д-р Бари Сиърс "1 хранителен блок", а отделните му съставки съответно "1 протеинов блок, 1 въглехидратен блок и 1 блок мазнини", а храненето по този начин се нарича от него "Хранене в Зоната", като под "Зона" разбира Зоната на здравословното целесъобразно хранене.
За всеки човек се правят съответни, не много сложни, изчисления, чрез които се установява ежедневната нужда на дадения човек от количество протеини за 24 ч..На базата на тези протеини се намират и нужните въглехидрати и мазнини.
Когато знаеш трите основни съставки на хранителния блок за 24 ч., ти можеш да си ги разпределиш по твое усмотрение в рамките на деня. Примерно, изчислил си, че твоят организъм има нужда от 10 хранителни блока за 24 ч..
Но храненето ти започва сутрин в 8 ч.. Между храненията не трябва да има повече от 4 ч., може и 3, но в никакъв случай повече от 5. За едно хранене не бива де се приемат повече от 3 блока, това е оптималното, за да се усвои храната правилно.
ПРИМЕР:
Значи, ти имаш 10 хр.блока и започваш да се храниш в 8 ч..Следващите ти хранения би трябвало да бъдат в 11 ч. или в 12, в 14 или 15, в 18 или 19, в 22 или 23 ч. последно. Примерно можеш да разпределиш блоковете така - сутрин -повече храна - 3 хр.бл., в 11 ч.- 1 хр.бл., в 14 ч. - 2 хр.бл., в 18 ч. - 3 хр.бл. и накрая, в 23 ч.- 1 хр.бл..
Дотук ти дадох всичката ти необходима информация, за да разбереш за какво става дума в Зоната.
Книгите, които е необходимо да прочетеш са "Овладяване на Зоната" на д-р Бари Сиърс - основно. По книжарниците има поне още 3 книги от д-р Бари Сиърс и от колектив, в който основния популяризатор и водеща личност е д-р Мария Генкова- Папазова. От този колектив чудесна книга е "Ние и Зоната". Ако прочетеш дори само тези две книги, това ще ти бъде напълно достатъчно.
Но трябва да ги прочетеш поне по два пъти - единият път чисто информативно (в общи линии, с моето обяснение ти спестявам твърде много въпроси, които биха ти възникнали), а второто четене задължително трябва да бъде като учебник."


 Profile  
 
Покажи мнения от преди:  Сортирай по  
Post new topic Reply to topic  [ 1 мнение ] 

Всички времена са UTC + 2 часа



Подобни теми


Кой търси в готварската книга?

Рецептата се разглежда от: Нито един шеф-готвач и 1 гост


Не можете пускате нови теми
Не можете отговаряте на теми
Не можете редактирате мненията си
Не можете триете мненията си
Не можете прикачвате файлове

Търсене:
cron
Готвим с помощта на phpBB