Първото, за което се сещам, е че децата по правило не обичат месо - те много по-добре от нас усещат кое е добро за тях и го различават безпогрешно. Като малка твърдо отказвах всякакво месо. Синът ми беше по-тактичен и не отказваше на бабите, но най-откровено го плюеше, дори старателно замаскирано и пюрирано /правеше го много аткрактивно и със замах
/. А Учителят Дънов казва следното: "Онова дете, което се храни с пита, печена в жарава, има сто пъти по-голяма възможност да стане някой виден професор, отколкото това дете, което се храни с пасти, шоколад и сладки" Е, едва ли е имал предвид само буквалния смисъл.
През лятото има такова невероятно изобилие от плодове и зеленчуци!Скромният ми опит показва, че децата много ги обичат сурови или съвсем леко задушени и на едри парчета - ясно да се вижда кое какво е. Чувала съм и следната реплика в 13ч. "Не може ли да не обядвам, а да закусвам пак?" Т.е. човекът искаше сурови плодове и някакво сирене, а не сготвено ястие.
Друго, което определено им доставя удоволствие, е сами да си приготвят храната - не нещо особено, а даваш например цял домат, обелена краставица и почистена от семките чушка и той си ги реже или си ги хруска цели. Също много трябва да се внимава с подправките - детските вкусови усещания са много по-интензивни от нашите, необременени са от години ядене, пиене, а при някои и пушене :?
Като детски десерт много подходящи ми се струват предложенията на Raza за видовете млека с ориз, също и всякакви видове плодове, гарнирани с кисело мляко или сметана, млечни шейкове.