Баба ми наричаше тези сладкишчета "негърчета", намерих рецептата в нейния тефтер, но, да си призная, не съм я правила, само си спомням вкуса....

200 гр масло се разбиват с 200 гр пудра захар. Един по един с бъркане се прибавят 4 жълтъка, 2 ч.ч. смлени орехи, 2 с.л. брашно, 2 ч.л. какао, прахче ванилия и 4 белтъка, разбити на сняг. Пече се на умерена фурна в намаслена и набрашнена тава.

На следващия ден се маже с глазура:
6 с.л. захар, 4 с.л.какао, 5 с.л. прясно мляко, 125 гр шоколад. Всичко се разстопява на котлона и накрая се прибавя бучка масло /пише баба/. Сладкишът се намазва и след като изстине, се реже на ромбчета.

Да се чуди човек, как съм оцеляла при такова хранене

А ние едно време му казвахме"Жадната монахиня" и правихме по цели тави.Обаче после що пиене на вода и безалкохолно падаше...
Наистина е много вкусен сладкиш!

"Жадната монахиня"??? Страхотно!!! Дали да ни съ замонашъ? Не, не, няма, не бой се, но името е покъртително направо!!!

Те това е сладкиш! Има си всичко - яйца, захар, масълце! Здравословно, природосъобразно, животоутвърдяващо!!!

супер е такива неща ти напомнят че си жив

Радвам се, че ти харесва Малко глезене никому не е навредило. Няма да мрем красиви и гладни, я

Здравей hard_life,

Аз ще ти отговоря, да не чакаш в неизвестност.

Брашното не е малко, тъй като сладкиша е орехов - 2 ч.ч. смлени орехи.

При торта Гараш блата също е с основа от орехи.

Моля, няма защо.

Абе, препрочитам сега таз темичка и си викам - не е политически коректно да им се вика "негърчета" на тия сладкишчета.

Ми хайде да им викаме "афро-американчета" или "гражданчета с афро-американски произход", или, за да не се обижда никой и да няма никаква дискричинация да ги кръсти "белчовци".

Браво hard_life,

Хем е станал страхотен, хем си ги разбила, какво повече от това.