И дойде моментът за пататника в Родопите. От преди две години доста вода изтече, доста картофи изядохме, даже и домашен папатник си бях спретнала, но най-сетне стигнах до Родопите. Изприпкахме до Триград, където си намерихме чуден хотел, а жената там и вечеря предлагаше, че и закуска. Няма да коментирам другите неща, но първата вечер естествено си поръчахме пататник. Този път беше топъл, с джоджен, домашно направен. И на никой не му хареса, аз се насилих някак да изям няколо вилици, Мацин също се правеше, че му харесва, но после чистосърдечно си призна, че не ще да яде повече такова нещо. Малкото коте естествено отказа, въпреки картофолюбието напоследък. Та сега чакам да ида в някакви други Родопи, току виж съм попаднала на най-прекрасните пататници.

Мацо, явно просто пататникът не е ястието на вашето семейство. Но ти не се отказвай, продължавай да опитваш!

Биски, опитите продължават, сега обмислям обиколна на Източните Родопи, белким там го открия. А междувременно се ориентирам към други картофени изпълнения, докато чакам да стигнем до истината