ПРОДУКТИ:

500гр Картофи
250гр Сирене
1 глава лук
2-3 стръка джоджен или 1ч.л сух
2 яйца
Черен пипер на вкус
1 к.ч. Олио
Точени кори за баница
50г Краве масло
Олио за тавата

ПРИГОТВЯНЕ:
Настъргват се обелените картофи и се смесват с натрошеното сиренето и ситно нарязаните лук и джоджен.Прибавяме яйцата,черния пипер и 1/2 от олиото и объркваме добре.
В голяма,намазана с олио тава слагаме 5 листа от корите,като всяка се намазнява.Сместа се изсипва върху намазнените листа и покриваме с останалите листа кори,като отново намазняваме свяка една.
На най-горната кора разпределяме маслото,нарязано на пърчета.
Пече се около 30 минути в предварително загрята фурна до 180 градуса,докато от горе пататникът се зачерви.

Чисто любопитство: За какво са корите? В Девин и Доспат, където съм ял пататник, не слагат.

Рецептата е на една баба, която е от моето село, но родом е от Златоград и този пататник е от Златоград. Предполагам, че там така я правят. Надявам се да съм отговорила на въпроса

Напълно. Още след първото посещение в Доспат се пробвах да направя пататник у дома, но нещо не се получи. От тогава не съм правил нови опити, но може и да се престраша. Благодаря на Малкия Гризач за идеята!

И аз благодаря с това,че съм полезна.Аз мисля,че този път ще ти е по лесно,защото има кори И стискам палци всичко да е на ред и да стане вкуснотийка После искам да се похвалиш.
А иначе аз съм правила също пататника по- малко различен начин,слагала съм вместо джоджен задушен и подправен спанак,но не в голямо количество и пак стана супер Пробвай

А, това за спанака много ми се нрави. Тъкмо днес купих без идея какво да го правя - просто хубавичък ми изглеждаше и апетитен. Ще пробвам, Миши.

Мисля,че ще ти допадне и ще се радвам да го направиш,и да ти хареса.Даже мога да ти кажа още 1 идея.Ако обичаш ядки,след като задушиш и подправиш спанака,може да сложиш счукани орехи,но ако не обичаш си го направи по вкус

Пататника наистина има 2 разновидности ,със или без кори.Този по чиято рецепта го правя пак е от Златоградският край,но е с ръчно точени кори ,тестото на които е само от брашно и вода,сол -никаква философия.И вместо олио,с което само подмазвам тавата, в пълнежа слагам масло.Също така го пека на котлон,като го обръщам като се запече от едната страна.А истината според мен за добрият пататник е в родопските картофи,ръчно точените кори,дом. масло и хубавото сирене.По каквато и рецепта да го направиш ,ако сложите от тези полските картофи които се отглеждат не за ядене ,а за производство на захарно цвекло, и ни ги пробутват тази зима , ефекта няма да е добър.

Онзи ден (събота) ядох пататник в "Родопска къща" - кръчма в Студентски град. Голямо разочарование.
Нямам представа дали така трябваше да изглежда - дебел около 8 см., с кори от горе и от долу. Явно печен на фурна, студен, с някаква зелена подправка вътре. Хапнахме с малкото Коте, но не го одобрихме и двамата. Ще кажа, че това е първият ми сблъсък с пататника и не съм особено впечатлена. Сервитьорът каза, че трябвало да се яде веднага като се изпече и тогава бил хубав.
Та тук е мястото да питам - толкова ли трябва да е дебел?
И знам, че най-хубаво е да ям пататник, както се казва "от извора", но изворът ми е твърде далече.

Този, който аз съм яла, Маце представлява дебела картофена палачинка грубо казано, в никакъв случай не 8 см дебелина. Има го в рецептите.

Маца, това зеленото най вероятно е било джоджен , който е задължителен за пататника със или без кори.За вкуса ти вярвам защото няма по гадно нещо от студен или притоплен пататник, иначе ако е току що направен, е нещо много хубаво.Аз го правя с кори, намазани със зехтин и го пека на котлон , както съм гледала ,по телевизията естествено.Дебелината наистина е много, на този който ти си яла, така че не си прави заключения, може да ядеш някъде и истински и да ти хареса.Особено ако ти го донесе някоя баба, край някой язовир в Родопите.

Благодаря ви Пиле, Миш, няма да се отказвам, дано ми се отдаде възможност да ям наистина хубав такъв. От няколко години се каниме да идем в онзи край и все не стигаме.
А да си го направя в къщи, при положение, че не знам как трябва да изглежда и какъв да е на вкус не се наемам. Първо да пробвам, пък после може и да се реша на приготвянето.

И дойде моментът за пататника в Родопите. От преди две години доста вода изтече, доста картофи изядохме, даже и домашен папатник си бях спретнала, но най-сетне стигнах до Родопите. Изприпкахме до Триград, където си намерихме чуден хотел, а жената там и вечеря предлагаше, че и закуска. Няма да коментирам другите неща, но първата вечер естествено си поръчахме пататник. Този път беше топъл, с джоджен, домашно направен. И на никой не му хареса, аз се насилих някак да изям няколо вилици, Мацин също се правеше, че му харесва, но после чистосърдечно си призна, че не ще да яде повече такова нещо. Малкото коте естествено отказа, въпреки картофолюбието напоследък. Та сега чакам да ида в някакви други Родопи, току виж съм попаднала на най-прекрасните пататници.

Мацо, явно просто пататникът не е ястието на вашето семейство. Но ти не се отказвай, продължавай да опитваш!

Биски, опитите продължават, сега обмислям обиколна на Източните Родопи, белким там го открия. А междувременно се ориентирам към други картофени изпълнения, докато чакам да стигнем до истината