По правилно е да се нарича Сладко от мъжки смокини, но нали с'Я всичко трябва да е политически коректно
Смокинята е двудомно дърво - има женски( фиги) и мъжки( каприфиги) особи.
В началото на май по клончетата на мъжките се появяват зелени "плодчета", които не са плодчета - никога не узряват и вътре са гъбести като фин дунапрен. В тях обаче живее една пчеличка. След седмица такива плодчета се появяват и по женските особи - те са по светлозелени и се прашат от тази пчеличка - на 20-тина женски трябва да има една мъжка смокиня за тая ми ти цел. Тези плодчета узряват - пълни са със червеникаво "месце", осеяно с дребни зрънца. От тях се прави есенес сладко от зрели смокини( киснат се за малко във варова вода - за стягане и да не се кашкат) и мармалад от смокини - кашка се с бъркалката при варенето.

Та Сладкото от зелени смокини на баба Дина
Става от набрани, подарени или крадени смокинчета. Работи се с гумени ръкавици, защото някои са алергични към млечния сок, който изпущат. Подрязват се чисто дръжчиците и се дупчат на две места с нож или малка вилица. Сваряват се три пъти във вода, по за 5( пет) минути. В първата вода се слага супена лъжица син камък( меден сулфат за пръскане на лозята). Той запазва зеления цвят на смокините. След всяко варене се охлаждат със студена вода и се изстискват внимателно до пълно сплескване, но пък да не се разкъсат. Накрая трябва да ви остане полуфабрикат - сплескани зелени смокинчета.
Сварява се силен захарен сироп - над 65% захар( два килограма захар на литър вода) в разлат съд на силен огън( газ или дърва). Поставят се на дози смокините( в зависимост от едрината на 45 до 65 смокини се слага 1 кг захар; в съвременни мерки - на 2 килограма набрани сурови смокини - 1 кг захар).
Ще видите как смокинчетата бавно поемат сиропа и се раздуват до нормалния си размер. Когато това стане нагряването се прекратява и се слагат по 10 грама( 1 пакетче) лимонтузу( винена киселина) на 2 килограма вложена захар.
Сладкото веднага се насипва в буркани - първо смокинките, после се долива сироп. Гъстотата на сиропа все пак проверете на суха порцеланова чинийка, че после в буркана малко се "отпуска".
Поставяте капак - не е необходима стерилизация - захарността е над 60% и е практически вечно.
Годно е за консумация веднага - върху филийка с краве масло или върху бял сметанов сладолед( може и с капачка Плиска***** вътре ).

Сиропът става за палачинки и к'во ли още не - идеално свареното сладко има светлозелен прозрачен сироп.

Някои слагат във всяка смокинка ядка от бадем или орех, индрише и к'во ли още не, но... ароматът на сладкото е сам по себе си превъзходен и според мен не трябва да се замъглява с каквото и да е.

Значи, тъй като тук в София си нямаме нито откъде да наберем, нито откъде да краднем смокинчовци, няма как да си направим това сладко, което пък от друга страна е много жалко, тъй като страшно го обичам. Всеки път, когато имам път към Черноморието, си купувам по няколко бурканчета и ги изяждаме за 0 време.

Много ми беше интересно това за смокинчовците и смокинките. Не го знаех. Не разбрах обаче това за пчеличката. Верно ли в плода живее пчеличка?

И фигите и каприфигите имат дупчица по оста - в каприфигите пчеличката зимува, пролетес се разФърча и ходи та се вре във фигите, оцапана с прашец. Сега има и сортове, които узряват и без опрашване. Както има и баби, дето варят сладко от неузрели фиги - то е по-светло и вътре в смокинките има дребни зрънца. Не е и толкова ароматно, бе, става само за несведущи.
Най-добрите смокини за ядене са от Смирна( Турция), а най-големият производител са U.S.A. - Калифорния.
По света обаче зелено сладко се прави само във Франция, около Лил - може би там са артисали от времето, когато е имало френско-българска митница, някакви албигойци( богомили), кой знае?. Но познавам българи преселени там след демокрацията, които с учудване установили, че по някои френски села си варят такова сладко.
В България си варят такова асеновградските и пловдивските баби. А, и по Южното ЧМ.

yosif, а по кое време на годината се берат смокините за това сладко? Като бях малка, майка ми и баща ми го правеха, но вече са много възрастни, та се налага теб да питам.

М-м-м , любимото ми сладко. Само като си помисля за него ................о-о-х....
------------------------------------
Баба ти Дина правеше ли и сладко от зрели смокини? Че при нас ги продават само зрели. Колкото до крадването , това ме навежда до мисълта, че мога да прекоча до съседната градина, тъкмо сега са зелени смокините.
А от дива смокиня може ли да се прави сладко? Защотото в съседската градина повечето от смокиновите дървета са диви и така си опадат плодчетата, никой не ги събира.

Мъжките смокини, от които се прави зеленото сладко, цъфтят първи - след 15 април - клонките са буквално отрупани.
По нататък цъфтят женските дървета, от които есента след като узреят се прави сладко и мармалад. Техният цвят( плодчето е по-светлозелено и изглежда набрашнено, докато на мъжките е лъскаво и интензивно зелено).
Сладкото от зрели смокини( тия дето стават за ядене и сурови) се прави икакто от всякакъв друг плод - престояват обелени от кожичката няколко часа във варна вода за да останат стегнати, после се сварява сироп 65% захар с вода и се слагат да поврат смокините.

Почти няма "питомни" смокини - берат се дивачките по няколко пъти - жива аванта

Има някои сортове, които леееекинко нагарчат, но всеки си избира - аз например обичам малко да нагарчат и не прекалявам с варенето и изстискването.

Значи, след 15-ти април почвам да се оглеждам за цъфнали смокини, и по това разпознавам дали смокинята е мъжка и съответно си я набелязвам за набег, така ли? И след колко време ще има вече плод?

До края на юни все още има мъжки, подходящи за слдко.
След това засъхват - вътре са като дунапрен - и се сбръчкват.
Нататък наедряват и зреят до края на септември женските - които са пълни с нежно "месце" и дребни "семчици".

Ох, недей! Миналата година ги изпуснахме в полза на пернатото братство и от тогава точа ли точа мисловни лиги Хем че смокинята на село ги продуцира едни голеееми, пък наоколо има и неопазени...

yosifе, туй чудо не е ли отровно?