От един мой познат бай Васил който е от странджанския край разбрах как се приготвяа това идеално мезе Странджански дядо.Месото се накълцвало на дървен "капал"и се подправяло със сол,черен пипер,чубрица,мерудия,овчарска торбица.Пълнят се свинските стомаси и се зашиват от двете страни.Жегват се с нагорещена маша и се затискат с тежък камък като под него се слага дъска.На мястото където са жегнати се поставяло парче от ципата на червата.Измива се със зелев сок и се натрива с дървена пепел.Суши се на проветриво място.Яде се по жътва сурово или пък леко обърнато с яйца.

Това като любопитна информация ще го приема, защото нито маша ми се намира, нито ще жъна... А месото от коя част на свинчо трябва да е, или няма значение?

Понеже съм от тоя край и понеже пак наближава Коледа, ще кажа как правехме дядото едно време, когато колехме прасета. Беше доста по-елементарно.

С подправената и узряла кайма, с която пълнехме и луканките (сол, домашен червен пипер, черен пипер) се пълни и стомахът на прасето. Също и сляпото черво (бабата), и пикочният мехур (пърдухалят), дебелите черва, а ако каймата е в изобилие се пълнят и гуши от мисирки (пуйки) и ципите от маста на прасето. След като се убедите, че не е останал въздух, стомахът се зашива/връзва. Понеже въздух винаги остава го понадупчвате с една дебела игла и натискате докато се уплътни. Като се пооцеди го мятате в кацата със солта заедно с другите гореизброени подробности и го притискате с тежък камък (едновремешните шестоъгълни плочки за тротоар бяха идеални).
Направете справка колко стои в кацата (то си зависи и от големината - луканките и по-малките пардухалчета може и след 10 дни да се извадят, за да не се пресолят), че съм го забравил този момент. Като се извади от солта се измива, излъсква и се окача да съхне. Баба ми го вързваше с бинт го окачаше на него. Пардухалчетата могат и на конците си да висят ако са леки.
Понеже както се спомена се реже по жетва (може и за Петровден ако е по-късна, а пардухалят на Великден, че преди това са постите), по някое време напролет е хубаво да се прибере на хладно и скришно място. Спомням си че едно време беше починала една баба от село и децата й чак на следващата година успяха да намерят къде е скрито дядото.
Яде се по малко с много хляб. И червено винце. Ако носите на солено печено на далавето (маша) е невероятно.

Ееех добри времена бяха...