Запържват се две средни глави кромид лук / може и с праз / с 3-4 с.л. олио на слаб котлон. Като стане прозрачен лукът се добавят 1 1/2 ч.ч. добре измит ориз, бърка се докато оризът стане "стъклен", посолява се, добавят се черен, червен пипер, джоджан / може и гъби ако имате /.

С тази плънка се завиват сърмите, като не се стягат / оризът ще набъбне много / и не се нареждат плътно / да има по малко разстояние между тях/.

Захлупват се с чиния, заливат се със зелев сок и вода / зависи колко е солен и кисел сока / до ръба на чинията и се варят на слаб огън 30 - 40 минути след като заврат.

Баба обикновено слага и няколко сухи червени чушки, накиснати в гореща вода, напълнени с част от плънката.
Така има и зелеви сърми, и пълнени чушки и събрани аромати...
Да ви е сладко.

Да!Да! И мойта баба така!И майка ми..аз естествено не оставам по назад! Тази комбинация е напаво.. .Научих дори съпругът ми да ги яде с удоволствие.. (той принципно не обича постни сърми ).Да не кажа ,че направо се изтрепваме ,кой ще изяде повече чушки..

Е, аз такива постижения нямам - няма ли кайма, не ми се котират сърмите, освен ако гарнитурата не е мешана скара.
Отношението на съпруга ми към месото съвпада напълно с това на Алеко.

Май повечето от мъжете тук в тоз форум (пишещи и съпрузи) са такива. С две изключения - Мързелко и Еднокракия, като и двамата всъщност ги подозирам, че тайно от жените си, пред които се правят на света вода ненапита, нагъват луканки, суджуци, шпекови салами и други такива.

Кво тайно - има ги документирани как нагъват шишчета, и то пред широката масова общественост.

Ние просто постим като ядем месо

А пък половинката ми пости между всеки две хранения.

А пък аз си похапвам между всеки две хранения, както се беше изразил Еднокрачко веднАж.

Ми то това си е чиста геометрична прогресия.