Прочетох това в нета, някой пробвал ли да прави такива сърца?
Месо - овче или козе, а и телешко или говеждо сърце, се нарязва на около 2-3 сантиметра дебели слоеве... Отстраняват се жили, ципи и лой (понякога си оставям тънко парченце за аромат в края на къса месо, а ако е сърце изрязвам жилавото и измивам случаен съсирек).
Месото се реже по дължината на мускула - без кости, сухожилия и хрущяли.
В дълбока тенджера нареждам ред сол, ред месо - добре да се покрие. Солта е евтина, месото е скъпо, а здравето - безценно! Най-отгоре пак със сол дебело покривам месото.
Похлупено в 5-литровата тенджера то си поема за 4 дена солта. Понадигам тенджерата и източвам в кухненската мивка кървавия сок веднъж на 24 часа с леко отхлупен капак. На четвъртия ден месото мирише не на кръв, а на пастърма. Имивам парченце и пробвам на вкус. После вадя от солта и мия под струята на чешмата.
Останалата в тенджерата сол е опасна за повторна употреба и я отмивам в канализацията с много вода. Суровата пастърма е доста солена и я изкисвам и сменям водата около 3-4 часа, като периодично и пробвам на вкус по около половин куб.см.
Вече трябва да се суши. Пронизвам с дебела игла и здрав конец и връзвам окачалка на всяко парче.
Предпочитам да овъргалям в смес от млени, сухи, но без сол подправки като червен и черен пипер, ронена чубрица, повечко сминдух, джинджифил, може и малко кардамон. Ваша си фантазия и отговорност - лют ли ще е пипера или не.
За да бъдело наистина "кайзер" трябвало и бяло вино в сместа, ама то може да стане една каша и да не се лепи по влажното месо. По-апетитна и ароматна и по-защитена от случайни мухи е овъргаляната пастърма, ако и да се рони при сушенето малко от подправката.
В града я суша на остъкления балкон, а на село в специално пригоден отворен прозорец, защитен от мухи и комари и разбира се котки, със здрави мрежи и решетки. Средно на четвъртия или петия ден според сушата и вятъра е готова: зависи и от това колко твърда предпочитате да е пастърмата...
дядо Мариян Баиров
|