Ако трябва да оргазнизирате кулинарен он-лайн курс за начинаещи какво бихте включили в него?

Например:
1.Лекция. Как се пържат яйца?
2.Лекция. Да си направим бързо и лесно супа
3.Лекция. Готвене и съхраняване на месо и т.н.

Лекция 1 : "Философски аспекти на готвенето в условията на темпорален дефицит".
Лекция 2 : "Същото, но в условията на фискален дефицит".
Лекция 3 : "Усвояване готвенето на възможно най-лесните и прости ястия с цел повдигане на самочувствието на обучаващите се".

Снимки и пак снимки

Очаквах нещо по-практично, пък и не мисля, че философията и финансите ще са разбираеми за голяма част от курсистите Пък и така написано по-скоро е като методическо указание за водещия курса. Преди да стигнем до тях трябва да има материал за курсистите.

Наистина, сериозно. Какво точно би искал да научи един начинаещ кулинар? Да готви манджи? Или пък друго? Проблемът наистина е сериозен. Аз например от 6-7 годишна възраст експериментирам в кухнята (често с неголям успех), но никога не съм останал гладен, защото не мога "да изпържа едни яйца".

Идеята е добра, но... Спецификата на курса (он-лайн) предварително я обрича на неуспех. Снимките както се знае са едни от най-големите генератори на трафик, а повечето (все-още) хора използват интернет при много ниски скорости. И ако чакат да им се зареди 15 или 20 минути курса, просто "ще преминат на друг канал". Имаме идея дори да направим видео материали, но това ще стане не по-рано от 2-3 години.

Ако говорим сериозно, това е нещо много трудно постижимо онлайн.
Без реален практически опит на живо, само с указания онлайн едва ли човек ще стане добър готвач, независимо от силното му желание.
В готвенето, както и в по-висшите сфери на кулинарното изкуство има твърде много чисто технически трикове и похвати, които просто трябва да се видят и пипнат с ръка.
Аз съм обичам да уча някого, имам уникалното търпение да го направя, старая се с контравъпроси да оценя докъде и стигнал този, който обучавам и какво точно е разбрал и дали правилно го е разбрал, т.е., пробвал съм да обучавам хора онлайн на готвене и резултатите са по-скоро плачевни.
[hide]Първи пример: Помолиха ме по ICQ да предам урок как се готви перфектен боб, в частност, боб в гърне на фурна.
Утрепах си три (!) часа да обяснявам най-подробно и целенасочено (апропо, имам специална технология за готвене на боб, която съм публикувал и във форума) при определен голям интерес от отсрещната страна, човек без готварски опит, но пък със силното желание да се научи да готви добре.
Резултат: На другия ден попитах "Как стана бобът?" Отговорът беше "Ами-и-и, нищо не стана...".
"Защо???"
"Ами аз го направих както ме е учила мама, сложих го да заври на силен огън, хвърлих първата вода, сложих го пак да заври на силен огън и после го изсипах в гърнето и го сложих във фурната за 3 часа и пак нищо не стана, тропаше и направо го изхвърлих."
Което беше в пълно противоречие на това, на което бях обяснявал за тези три часа.
Казах "Sorry" и повече не изхабих и секунда, за да обяснявам каквото и да било.
Втори пример: Обяснявал съм хиляди пъти на различни "интересуващи се", че откакто се помня, в нашия дом никога не е имало тъп и нережещ нож.
От прабаба си съм научил, че "Само дяволът знае къде си точи ножа стопанката". Което означаваше, че домакинята си точи готварския нож на дъното на първата попаднала и чиния... Просто и ефикасно и винаги безотказно действащо, нали?
Обаче след няколко месеца, при случайно гости забелязвам, че ножовете пак са тъпи.
Запитвам "Защо са тъпи пак ножовете, нали те научих как най-лесно става това".
Отговорът "Еми-и-и... Уф, да, бе..."[/hide]

Аз бих започнал наистина от АБ-то.

1. Как да обеля лук. Как да го нарежа на филийки или кубчета.

2. Защо лукът се запържва преди месото.

и т.н.

Това все пак си е ноу-хау. Все ще е от помощ. Иначе курсът няма идея да направи някого добър готвач, просто по-скоро "да разпали" желанието, на някого да готви.

Май много професионално го давате...идеята е не да се направи висшо готварско училище...а да се помогне на хора, които искат да се научат или просто им е интересно да научат нещо ново...
Идеята е да се стигне персонално до всеки който има афинитет към готвенето а не е профисионален готвач... Андре Такев няма да се запише за този курс...нито Ути или Звездев въпреки, че не са профиосанилсти а артисти....
Идеята да направим готвенето любимо занимание на тези които изпитват мъка когато трябва да сготвят нещо.... мисля че особено на жените това чувство им е познато...ичач предвид тези които не са готвачки по природа....
И така нататък...
Що се отнася до професионалистите... ами най-трудната част е да накараш начинаещите да те разберат....затова и е питанката....как ви севижда идеята и какви идеи ще дадете....?!

Как се избират продукти.

И защо лукът се запържва преди месото?

Това е едно от най-сложните неща в кулинарията. Не се шегувам.
За правилното избиране на продукти е необходимо:
1. Много, много с години изграден опит
2. Нюхът, придобит вследствие на този опит
3. Вътрешно чувство, което не се придобива с опит, а е по-скоро дарба
4. Горчив опит, натрупан от системата "Проби и грешки"
5. Четене на описания към продукта, лавиране, даже сърфиране между чисто търговските уловки, за да се добереш до истината. Всичкото това съпроводено твърде често с обилно споменаване на близки родственици на производителите, които да не са им баща.

Започвам веднага...
1. Най-напред си осигуряваме кислородна вода, риванол, чист спирт и йодова тинктура, памук, марля и обезателно - анкерпласт, цитопласт, левкопласт и др. подобни в достатъчно количество, форми и разновидности.
1.1 Лукът се бели с нож. Обикновено. Желателно остър.
Най-напред се отрязват мустаците или брадата отдолу (звучи леко нецензурно, особено за хора с по-живо въображение, но става дума за фините коренчета...) и горната част на главата, съответстваща на скалпа.
Може да се ползват и други режещи предмети като канцеларска ножица, пиличка за нокти, (картофобелачката не е удобна за тази цел).
Може да се пробва със самобръсначка - еднодневка, с едно ножче, в краен случай, може и с добре подострен маникюр.
1.2 Обеленият по някой от посочените способи лук се срязва надлъжно върху дъска (желателно е, не че не може направо върху покривката... Както казват руснаците "Нельзя, но если очень хочеться, можно...").
След което го нарязваме напречно или надлъжно, все ще стане на филийки някакви.
И ако вземем да нарежем пък напречно въпросните някакви филийки, с почти 82% сигурност голяма част от тях ще станат на кубчета.
2. За пърженето на лука се изисква второ ниво на подготовка, при което ще разгледаме: видове пържене, пържене на слаб или силен огън, пържене в различни видове мазнини, задушаването като вид пържене, слага ли се сол по време на пърженето или не, пържене в много, малко или средно количество мазнина и резултатите от това, пърженето във фритюрник и др.