Вчера, дакото обикалях диетичните магазини, попаднах на оризови кори - на вид са кото палачиники, но направо прозрачно тънки, в пакет окло 18 за 2,50 лв. Момичето в магазина каза, че ставали много подходящо като кори за баница, но нали не обработвам нищо животинско, прескочих идеята и се замислих за какво друго стават. Така ми хрумна следното, което в последствие се оказа неприлично вкусно

Какво им е диетичното на тези рулца:
- нямат глутен
- не съдержат никакви животински продукти или екстракти от тях (вкл. казеин)
- не съдержат никакви добавени мазнини
- нямат нужда от сол

За плънката:
- 3-4 листа от прясно зеле, на които махнах средната жилка
- 1/3 пакет замразени зеленчуци, който ми беше останал във фризера. съдержаше грах, зелен фасул, моркови, малки главички броколи и карфиол (имах съмнения за този микс, но се получи страхотно именно с броколите и карфиола)
- 1 средно голям морков, нарязан на ситно
- 1/2 малка глава лук
- няколко гъбки, нарязани на според предпочитанията (аз сложих 5 от по-дребните култивирани пресни печурки)
- подправки: сушени зеленчуци (има един доста богат микс в СВА, в който няма добавени сол и натриев глутамат), кориандър - смлян, ким (сложих на зърна), кимион - смлян, лют червен пипер, куркума, джинджифил, нарязан пресен магданоз

Сложих замразените зеленчуци в уреда за варене на пара, отгоре наръсих нарязаните на лентинчи (дължина около 4 см) зелеви листа и ги оставих да се варят така за окло 15 минути (заради граха основно). Междувременно нарязах моркова и го сложих да се задушава с малко вода и няколко (15-тина май) зърна ким в дълбок тефлонов тиган с капак. Добавих една пълна лъжичка от сушените зеленчуци. Нарязх лука, гъбите и магданоза и прибавих и тях. Оставих да се задуши още 2-3 минуити (водата вече беше останала съвсем малко) и добавих задушените на пара зеленчуци. Поръсих с малко кориандър и кимион, ръснах и от лютия червен пипер. От куркумата смело сложих пълна лъжичка и добре наръсих със смлян джиндифил (тези двете са с отличен антибактериален ефект и спомагат за доброто поемане на храната от тънкото черво, таке че хич не се скъпя като ги слагам). Разбърках хубаво, намалих газта (готвя само на газ, че ми е много по-удобно и бързо) и изчаках още няколко минути да се омешат вкусовете. Готовата плънка ухаеше като индийска манджа (нищо чудно, с толкова "индийски" подправки) и от нея не се оцеди никаква вода.
Това беше лесната и бърза част. Следваше значително по-мотлявото завиване на рулцата. Оризовите кори за разлика от обикновениете са доста твърви и се чупят лесно, ако не са добре обработени предварително на пара. Това предварително обаче всъщност означава непосредствено преди работа и за всяка кора по отделно! Затова си останих включен уреда за пара и започнах да си приготвям корите една по една. Първоначално е необходима по-малко от минута държане на кората на пара - тя става по-мека и вече може да се завива, но само в положение "палачинка на руло". За да се завият краищата на рулото трябваше след като поставя плънката отново да държа последователно всеки край върху парата. Вместо с препоръчаното от призводителя яйце за залепяне на краищата, използвах клечки за зъби. Пинизът е, че кората трябва да бъде възможно най-мека, иначе клечката се пързаля и не може да я пробие, т.е. пробиването ставаше непосредствено след прихлупването на всеки край. Понеже не ми хрумна в началото как точно да направя рулцато освен стандарството много плънка в средата и завиване и прихлупване като четириъгълник, това количество плънка ми стигна за 4 ролца с размери около 5 на 10 см. (т.е. доста големи - наядох се доволно само с 2). Готовите за печене ролца трябва да поставят в чиния със загърната страна надолу и на разстояние едно от друго, тъй като от топлата плънка кората става лепкава и лесно се къса.
В много добре загрят тефлонов тиган посавих на разстояние едно от друго ролцата (при мен се хващаха добре по 2 ролца) първоначано със загърната страна надолу, като предварително бях поръсила тази им срана с малко вода (за да реагира по-добре кората на топлината). Печенето отне окло 5 мин. на всяка страна - държах ги догато покафенеят и оризовата кора стане леко на ситни щуплички (ефекта от водата). Стига да не са долепени едно до друго, се обръщат много лесно и не залепят за тигана. Готовите рулца също трябва да не се докосват едно до друго, защото дако са топли пак ще залепнат. Аз ги сложих в голяма чиния и ги пофлупих за около половин час.
Сервирах ги със сос от скилидка чесън счукана със малко калиева сол, полята с 4 с.л. "кисело мляко" от кашу и 1 с.л. лимонов сок. Невероятно вкусно беше
Подозирам, че ако не бях толкова изгладняла и бях сложила в соса малко ситно нарязан зелен лук и магданоз, щеше още по-вкуно да бъде.
Подозиръм също, че рулцата могат да се приготвят и с по-малко плънка (съответно повече на брой и с по-добър външен вид), ако вместо в средата плънката се слага в единя край, прихлупва се от три страни и се навива на ролце. С оризовите кори обаче това означава дота висене край уреда за пара, за да се получи с навиването.

Мисля, че по-бързо става, ако рулцата се навият на фуния (като темаки), а горната част се "запечата" със сусам или някакви други ядки.

Много яка рецепта!

Благодаря за идеята! Ще улесни и ускори процеса с навиването двойно!

Днес ми хрумна по-лесен начин за "омекотяване" на оризовите кори! Пренебрегнах упътването на производителите за омекотяване на пара; кипнах вода в каната за гореща вода и я излях в широка тенджера, в която потапях корите една по една за по около 30 сек. непосредствено преди употребата на всяка кора. Получи се перфектно!

Направих ги днес и съм малко раздвоена...

Първо да си кажа, че това е първият ми (и вероятно последен) опит за пролетни рулца - не ги обичам никак тия пържени мазнотии от китайските заведения.

Плънката е много вкусна, но завиването на рулцата и печенето/пърженето ми дойде в повече.

Корите се оказаха много крехки и някои се начупиха още докато ги вадех от опаковката. После реших да ползвам технологията с топването в тиган с гореща вода (нямам нито уред, нито кошници за варене на пара) и стана първата издънка - корите станаха меки като сопол и се залепиха. Не успях да направя фунийка и ги завих по стандартния начин.
Пържих ги в съвсем леко намазнен и достатъчно сгорещен стоманен тиган, което обаче не им попречи да се залепят за тигана. Смених тигана с тефлонов, но рулцата си останаха гадновати. Детето отказа да яде корите, заяви, че са боклуци

Много се издъних...

Но плънката наистина е много яка, само нея ще я правя (обикалях половин ден, за да открия микс със същите зеленчуци) Утроих дозата, естествено

Благодаря, Меги!

О, радвам се, че ти е харесало
Корите наистина могат да са много проблемни. Вече и аз ги топя в широка тенджера с гореща вода, едно по една, че иначе се залепват, и много внимавам как ги вадя. Ако се хванат на две места на 10-тина сантиметра едно от друго, както са добре омекнали и са станали доста жилави (не се късът така) и се срожат върху дървена дъска, навиването и затварянето са много лесни. Пробвала съм и с пласмасови и порцеланови чинии, но често се залепват. С две думи, самите кори са голяма играчка...

Използвах кърпа вместо дъска или чиния и така нямаше излишна вода.

Плънката я изядохме с паста, но и само с хляб е много вкусна

Сега остава да измисля, за какво ще използвам и останалите кори, че не изхвърлям продукти...

ако ги намокрите бързо под чешмата ще работите с тях доста добре.Стават малко хрупкави като пелети.