Това е доуточнение към последния ми пост.

След като така приготвената каша от нахут се пресипе в буркани, остави се да изстине, а после и за 6-7 дни в хладилника, тя се желира още повече, става като гъсто кисело мляко и се отделя малко суровадка (вода) с мехурчета. Миризмата не е приятна, но няма нищо гнило!! "Желираната" маса се оказа отлично средство за слепване на безглутеново тесто!!
Могат да се правят малки питки и пр. Аз вчера използвах окло 600 мл. такава маса (2 бурканчета с вместимост 300 мл) при все същото количество сухи съставки и докарах тестото до нещо полу-течно, но едва го пресипах и разстлах в тавичката. Сега си мисля, че ако бях ползвала само 1 бурканче, както бях тръгнала първоначално, щях да постигна много по-добър ефект в моята фурна, която пече само на около 220С и няма възможност добре да се изпече отвътре едно такова хлебче. С две думи, този път ми стана глетиво, но съм сигурна, че проблемът беше в прекаляването с "желето".

Ще осъвременя тази тема, щом изпробвам по-малко количество!

Нали обещах да докладвам, та сега го правя

Понеже напоследък нямам никаква възможност да отделя време за пазаруване на безглутенови брашна, а в суперамаркета има само царевично башно и оризов грис, правя следното:

600 гр. "желирана" каша от нахут
равни количества царевично брашно и оризов грис
1/2 ч.л. джинджифил на прах
1 ябълка
1/3 ч.л. сода за хляб

В подходящ съд изсипвам "желето" и започвам да додобавям царевично брашно и оризов грис докато стане гъста лепкава каша, която трудно се бърка. Обелвам и настъргвам на ситно ябълката, прибавям джинджифила и пак бъркам; добавям содата. От ябълката кашата става по-рядка и съответно се добавят брашно и грис дакато стане толкова гъста, че от нея да могат да се правят "кюфтета". Вземам от сместа колкото за кюфте, но сплесквам до плоска питка (окло 1 см). Питките нареждам в тава, върху дъното на която има хартия за печене. Пека докато станат златисто-кафяви на окло 220С. От хартията се отделят без никакъв проблем, а тавата не се цапа
От това количество изкарвам 10-12 питки. Стават сладки, независимо колко кисела е ябълката, но ми е много трудно да стържа и пюрирам моркови..
Питките лесно се разрязват като "джоб" и са идеални за сандвичи. Не се ронят, което е огромно предимство! Изглеждат тънички, но понеже са много сбити като структура, доста засищат.