За пореден път се убедих, че най-добре безглутенов хляб се получава като вместо вода се използва излек/мляко от нахут. В последния ми опит промених технологията за нахута по следния начин:

1 ч.ч. нахут се накисва за 24 часа, проплаква се на 12 ч.. Измива се и се пасира възможно най-ситно със сащото количество вода (2-3 чаши). Добавя се още 1 л. вода и се слага на огъня като често се разбърква, за да не полепват твърдите частици по дъното. Когато почне да завира, се добавят 100-150 мл. студена вода, разбърква се и пак се оставя да тръгне да завира. Процедурата със студената вода се повтаря още 2 пъти. След втората чаша студена вода, по-едрите частици започват да се развират и всичко добива вид на каша. В края на процеса все още се отделят по-тежка маса по дъното и по-лека отгоре, но и дума не може да става за прецеждане, защото няма какво да се отече. Нахутът отделя някакви вещества, които го карат да се желира в това състояние. Първо хваща лека коричка (като каймак на мляко), а като поизстине стои малко като желе (или по-точно крем "Кисел"). Така се получавт някъде към литър и половина заготовка за хляб, която може да се съхранява в хладилник. За хляба се използва колкото поеме, за да стане тестото достатъчно течно, че да се изсипе лесно в тавата (това количество заготовка при мен стига за 2 хляба).

С последната рецепта по-горе (без окарата, но с едни настърган морков) и тази заготовка (и печене при 180-200С докато стане златисто-кафяво) постигнах много добра мека и пухкава текстура без глетивости, около 1,5-2 см дебелина, гладка долна коричка и набраздена горна коричка. Задължително трябва да се остави да изсъхне хубаво във фурната след като е изключена и после съвсем да доизтине върху скаричка, за да се изпари максимално водата. С равни количества просо, царевица и ориз (плюс другите брашна за разообразие) се получава добре балансиран вкус, който не бие към царевица.

Това е доуточнение към последния ми пост.

След като така приготвената каша от нахут се пресипе в буркани, остави се да изстине, а после и за 6-7 дни в хладилника, тя се желира още повече, става като гъсто кисело мляко и се отделя малко суровадка (вода) с мехурчета. Миризмата не е приятна, но няма нищо гнило!! "Желираната" маса се оказа отлично средство за слепване на безглутеново тесто!!
Могат да се правят малки питки и пр. Аз вчера използвах окло 600 мл. такава маса (2 бурканчета с вместимост 300 мл) при все същото количество сухи съставки и докарах тестото до нещо полу-течно, но едва го пресипах и разстлах в тавичката. Сега си мисля, че ако бях ползвала само 1 бурканче, както бях тръгнала първоначално, щях да постигна много по-добър ефект в моята фурна, която пече само на около 220С и няма възможност добре да се изпече отвътре едно такова хлебче. С две думи, този път ми стана глетиво, но съм сигурна, че проблемът беше в прекаляването с "желето".

Ще осъвременя тази тема, щом изпробвам по-малко количество!

Нали обещах да докладвам, та сега го правя

Понеже напоследък нямам никаква възможност да отделя време за пазаруване на безглутенови брашна, а в суперамаркета има само царевично башно и оризов грис, правя следното:

600 гр. "желирана" каша от нахут
равни количества царевично брашно и оризов грис
1/2 ч.л. джинджифил на прах
1 ябълка
1/3 ч.л. сода за хляб

В подходящ съд изсипвам "желето" и започвам да додобавям царевично брашно и оризов грис докато стане гъста лепкава каша, която трудно се бърка. Обелвам и настъргвам на ситно ябълката, прибавям джинджифила и пак бъркам; добавям содата. От ябълката кашата става по-рядка и съответно се добавят брашно и грис дакато стане толкова гъста, че от нея да могат да се правят "кюфтета". Вземам от сместа колкото за кюфте, но сплесквам до плоска питка (окло 1 см). Питките нареждам в тава, върху дъното на която има хартия за печене. Пека докато станат златисто-кафяви на окло 220С. От хартията се отделят без никакъв проблем, а тавата не се цапа
От това количество изкарвам 10-12 питки. Стават сладки, независимо колко кисела е ябълката, но ми е много трудно да стържа и пюрирам моркови..
Питките лесно се разрязват като "джоб" и са идеални за сандвичи. Не се ронят, което е огромно предимство! Изглеждат тънички, но понеже са много сбити като структура, доста засищат.