Успях! Успях! и пак Успях!!

Трябваше да се похваля и до споделя
След три дни мислене като какви продукти да използвам и как да ги забъркам нещата, че да постигна напълно веганска версия на киш, но отново със златиста хрупкава коричка, мека и сочна средичка и приятен вкус, ето какъв резултат постигнах:
Сега да опиша как стана. Правих всичко на око и шесто чувство, но ще се опитам да синтезирам рецептата:
за тестото:
1 голям или три малки картофчета, добре сварени, намачкани хубаво с вилица
2 препълнени с.л. царевично брашно
2 препълнени с.л. оризово брашно
1 равна с.л. брашно от елда
малко вода
за плънката:
- недоизцедено домашно приготвено тофу - около 350 мл (може да се замени със пасирано купено тофу, към което е добавено соево или оризово мляко или просто вода) - консистенцията?! трябва да е малко по-гъсто от смес за класически палачинки
- 2-3 с.л. сушени зеленчуци
- 1 ч.л. риган
- 1 ч.л. копър (имах само сушени връхчета, а можеше и двойно повече да понесе)
- (сложих и джинджифил на прах, по-скоро за лек, отколкото като подправка)
- 2 пълни с.л. оризово брашно
- 2-3 моркова (имах само едини дребосъци затова сложих 8, настъргани на ситно ренде
- 1 малка и тънка тиквичка (нарочно си бях взела цучини от Била, заради по-зеления цвят, който щеше да контрастира по-добре)
- 1 червена чушка (рамерът няма значение, цветът обаче дава добър контраст с останалите съставки)
- 1/4 глава лук (или повече, ако обичате; може и зелен лук, ще стане по-ефектно)
- микс замразени зеленчуци (грах, царевица, морков, червена чушка - получава се ефектна цветова и вкусова комбинация, но спокойно могат да се ползват и други зеленчуци - малки главички броколи и карфиол в комбинация с червена чушка и царевица, например)
Приготвяне:
Тестото: Към добре намачканите сварени картохфи добавих брашната и с много натискане на вилицата хубаво смесих съставките. Добавих постепенно около 100 мл. вода като продължих да мачкам с вилицата. Целта беше да се получи меко тесто, което обаче не се разпада (специални багодарности за участието на картофките тук

). От тестото взимах по малко и го натисках върху специалната тавичка за киш (ама може и за тарт да се окаже) от Тефал (струваше само 13 лв., а се оказа като на рекламата! Нищо не залепна и се почисти буквално с малко водица и домакиска хартия!

). Натисках го хубаво с ръка, за да се разстеле до окло 2 мм дебелина, както и за да влезе равномерно в гънките на тавичката. Стигна ми идеално, но ако не беше, просто щях да добавя по още малко от брашната и водица.
Плънката: За сместа, която трябваше да замести яйцата и сирената, забърках недоизцеденото тофу със сушените зеленчуци и другите подправки и прибавих настърганите моркови. Разбърках много добре. Прибавих внимателно брашното като продължих да бъркам, за да не стане на буци. Сместа се сгъсти доста и затова й добавих вода, колкота да стане течна като смес за палачинки или малко по-течна. Целта на добавеното брашно и вода беше не само да увеличат обема на сместа, а и да резредят тежката структура на тофуто, така че да се получи по-пухкава и сочна структура при печенето. Ролята на настърганите моркове беше същата.
Върху тестото разлях един недебел слой от плънката и отгоре на гъсто подредих нарязаната на колелца и полумесеци с дебелина 4-5 мм цучини (тиквичка), а върху тях пръснах парченца от червената чушка (разрязах я на три по дължина и след това напречно на по-дебели ленти). Отгоре внимателно излязах остътка от плънката и поръсих обилно с нарязания лук и замаразените зеленчуци. Сега си мисля че и пресни гъбки ако бях сложила, още по-добре щеше да стане, ама нямах под ръка.
Пекох го в предварително загрята фурна, но нали не й работят градусите и все някъде на 220-230С пече само, се наложи да приложа следния трик. Пекох 15 минути както си беше, коричката взе да придобива цвят, както и част от плънката на около 2 сантиметра навътре от коричката, но по-навътри си беше съвсем недопечено. За да не опусна коричката, изключих фурната за 5 мин., после я включих за 5 мин, после пак я изключих и пак я включих за по 5 мин., накрая й дадох още няколко включени минути и след това 7-8 да изчака в изключената печка. Мисля си че на 180-200 за 30-40 мин. ще се получи най-добър резултат.
Как се разбира дали е готово?! По цвета на коричката (когато придобие златисто-кафеникав цвят) и по цвета на плънката - в суров вариант тя е бяла, а като се запече трябва да стане жълта като разтопен и леко запечен кашкавал.
Резултатът беше перфектен!! Само се отдели от тавичката с едно леко побутване със шпатулата в единия край. Беше достътчно меко и еластично, за да не се начупи. Поставих целия киш в широка стъклена чиния. Влажността му е голяма, така че е по-добре да постои открито няколко часа (аз го забравих и стоя цяла нощ

но на сутринта пак си беше меко и перфектно

) Реже са най-лесно с дълъг назъбен нож (като приборите за бербекю) Сега е в хладилника, защото се опасявам, че няма да издържи повече от едно денонощие извън него.
Описаното количество е за 4-6 порции, сперед апетита на гладниците.
Има аромат на нещо средно между пица и печени картофки със сирене, а вкусът е като на зеленчуков киш, но далееееч по-леко. Беше ми много вкусно

но ако си бях сложила и малко сосче от кашу с чесън и копър, съвсем щях да облизвам пръстите

Сега съм взела едно парче за обяд в офиса (като си помисля има всичко необходимо в него - зеленчуци, вътлехидрати от зърнените брашна и белтъчини от соята, както и един куп витами и елементи от подправките, липсващите мазнини добавям под формата на 50 грама сурови ядки)