Хм, имитирането на яйца и сирена се оказа нелека задача. Пробвах за обяд да направя тортия по испанси, но вместо животински белтъчини, реших да използвам брашно от нахут (т.е. растителен белтък). Смесих го с малко брашно от елда и ориз, пасиран морков и броколи, половин малка глава нарязан на дребно лук, вода. Сместа докарах с гъстота на смес за палачинки. Брашнотд от нахут смесено с мокри съставки, започва леко да шупти като реакция на сода и киселина, което ми подсказа, че ще бухне добре. Загрях тефлонов тиган и излях вътре сместа. Оставих открито за 2-3 мин., след това намалих огъня на най-ниската степен и сложих капак. Така си постоя 15-тина минути, надигна се хубаво и беше достатъчно запечено отгоре, за да може да се обърне с помоща на чиния. Обърнах го, отново засилих огъня на макс за 2-3 мин., после го намалих на минимум и сложих капака. Идеята беше хем да се изпече добре, хем да запази влажност. Това се получи и на вид доста наподобяваше класическа испанска тортия с картофи, но беше доста плътно. Определено не е подходящо за плънка на киш Но пък се получи доста вкусен белтъчен "омлет" (сега, като го написах и ми хрумна че газирана вместо обикновена вода, може да способства за по рехава структура) Вкусът беше нещо средно между тортия с картофи и фалафел (без подправките обаче). Би станало чудестно ястие, ако се добяви накълцан "зеленаж" към сместа преди печене, и се поднесе с някакъв вид доматен сос. Броколите не се усещаха като вкус, добавянато им смлени беше с цел подобряване на структурата.
За пухкава плънка обаче ще е нужен накакъв извлек тип "соево мляко". Мисля, че може да се направи и от нахут (и от друг вид бобови или ориз) по технологията на тофуто, но евентуално с по-дълго накисване за по-твърдите зърна. Ще се пробвам с тофу от нахут и ориз и ще опиша резултата в най-скоро време!

Тъй, тъй,...
Пробвах днес да направя тофу от нахут. Държах го накиснат 24 часа, понеже е значително по-твърд от соята и по-трудно увира. По технологията на тофуто, промих зрънцата под течаща вода и ги пасирах с още около 600 мл. вода (ненакиснати зърната бяха колкото да покрият дъното на 1,5 литрова тенджерка). Постарах се доста с пасатора и се получи по-добре отколкото със соята. Долях още 2-2,5 л. вода и го сложих да заври. Е, не чак да завира, но да е 80 С, примерно. Много добре се получи. За отделянето на млякото от okara-та вместо тензух използвах две еднакви домакински цедки поставени една в друга. Стана много по-бързо, лесно и чисто! Получената okara беше значително по-гладка и приятна на вкус от тази на соята, а млякото нямаше този лек аромат на бобови растения. Дотук обаче с хубавите новини Оказа се че съставките, които пресичат соевото мляко буквално за минута и водят до образуването на малки парцалчета тофу, изибщо не "трогнаха" млякото от нахут! Предполагам, че се дължи на различната белтъчна структура.
Оkara-та от нахута смесих с малко такава от соя (имах замразена) долях вода и сложих да заври, после оставих сместа на слаб огън доката не изври водата (близо час). Цялото това действие с единствената цел да унищожа инхибиторите на храносмилането, които се намират в по-голямо или по-малко количество във всички бобови. С някои добавки, получената смес използвах за вита "баница" с оризови кори.

Консистенцията на млякото от нахут е като на вода с брашно, но плътните частици не се утаяват. Това ме наведе на мисълта че би станало добра основа за безглутенова веганска версия на сос "бешамел", както и чудесна добавка за безглутенов хляб (вместо вода).

Ако се върнем обаче към киша, мисля че смес от равни количества okara и мляко от нахут плюс настъргания морков и оризово брашно (като за разредител се ползва отново млякото вместо вода) ще докарат много подобен на соевото тофу резултат.