Благодаря, Биски (чак се изчервих)

Тавичката е 26 см, не изглеждаше голяма, но нали само аз си ям манджите без глутен и животинщини, направо ми се стори като селски казан за курбан. Вчера сложих две парчета във фризера, да видим дали ще става за нещо след размразяването (ще споделя резултата тук).

За хрупкавата коричка, хрупкава е отстрани, но за да остане такава и отдолу, ще трябва да се остави да изстине на скаричка

Аз също не уважавм много тофуто и всички други соеви продукти, но сварени зрънца си хапвам с удоволствие. Попрехлърлих си в главата обаче някои идеи за това с какаво може да се замеи тофуто и ми хрумна нещо. Ще го пробвам, и ако стане ще го опиша. Майката на зет ми прави страхотни тортии (испанки, не мексикански) и съм гледала какво прави. Испанската тортия също като киша гълта много яйца, така че ако успея да направя тортия без яйца, сместа ще стане и за киш.
Амбицира ме сега да намеря заместител на соята/тофуто и още утре ще се пробвам

Хм, имитирането на яйца и сирена се оказа нелека задача. Пробвах за обяд да направя тортия по испанси, но вместо животински белтъчини, реших да използвам брашно от нахут (т.е. растителен белтък). Смесих го с малко брашно от елда и ориз, пасиран морков и броколи, половин малка глава нарязан на дребно лук, вода. Сместа докарах с гъстота на смес за палачинки. Брашнотд от нахут смесено с мокри съставки, започва леко да шупти като реакция на сода и киселина, което ми подсказа, че ще бухне добре. Загрях тефлонов тиган и излях вътре сместа. Оставих открито за 2-3 мин., след това намалих огъня на най-ниската степен и сложих капак. Така си постоя 15-тина минути, надигна се хубаво и беше достатъчно запечено отгоре, за да може да се обърне с помоща на чиния. Обърнах го, отново засилих огъня на макс за 2-3 мин., после го намалих на минимум и сложих капака. Идеята беше хем да се изпече добре, хем да запази влажност. Това се получи и на вид доста наподобяваше класическа испанска тортия с картофи, но беше доста плътно. Определено не е подходящо за плънка на киш Но пък се получи доста вкусен белтъчен "омлет" (сега, като го написах и ми хрумна че газирана вместо обикновена вода, може да способства за по рехава структура) Вкусът беше нещо средно между тортия с картофи и фалафел (без подправките обаче). Би станало чудестно ястие, ако се добяви накълцан "зеленаж" към сместа преди печене, и се поднесе с някакъв вид доматен сос. Броколите не се усещаха като вкус, добавянато им смлени беше с цел подобряване на структурата.
За пухкава плънка обаче ще е нужен накакъв извлек тип "соево мляко". Мисля, че може да се направи и от нахут (и от друг вид бобови или ориз) по технологията на тофуто, но евентуално с по-дълго накисване за по-твърдите зърна. Ще се пробвам с тофу от нахут и ориз и ще опиша резултата в най-скоро време!

Тъй, тъй,...
Пробвах днес да направя тофу от нахут. Държах го накиснат 24 часа, понеже е значително по-твърд от соята и по-трудно увира. По технологията на тофуто, промих зрънцата под течаща вода и ги пасирах с още около 600 мл. вода (ненакиснати зърната бяха колкото да покрият дъното на 1,5 литрова тенджерка). Постарах се доста с пасатора и се получи по-добре отколкото със соята. Долях още 2-2,5 л. вода и го сложих да заври. Е, не чак да завира, но да е 80 С, примерно. Много добре се получи. За отделянето на млякото от okara-та вместо тензух използвах две еднакви домакински цедки поставени една в друга. Стана много по-бързо, лесно и чисто! Получената okara беше значително по-гладка и приятна на вкус от тази на соята, а млякото нямаше този лек аромат на бобови растения. Дотук обаче с хубавите новини Оказа се че съставките, които пресичат соевото мляко буквално за минута и водят до образуването на малки парцалчета тофу, изибщо не "трогнаха" млякото от нахут! Предполагам, че се дължи на различната белтъчна структура.
Оkara-та от нахута смесих с малко такава от соя (имах замразена) долях вода и сложих да заври, после оставих сместа на слаб огън доката не изври водата (близо час). Цялото това действие с единствената цел да унищожа инхибиторите на храносмилането, които се намират в по-голямо или по-малко количество във всички бобови. С някои добавки, получената смес използвах за вита "баница" с оризови кори.

Консистенцията на млякото от нахут е като на вода с брашно, но плътните частици не се утаяват. Това ме наведе на мисълта че би станало добра основа за безглутенова веганска версия на сос "бешамел", както и чудесна добавка за безглутенов хляб (вместо вода).

Ако се върнем обаче към киша, мисля че смес от равни количества okara и мляко от нахут плюс настъргания морков и оризово брашно (като за разредител се ползва отново млякото вместо вода) ще докарат много подобен на соевото тофу резултат.