Тъй, тъй,...
Пробвах днес да направя тофу от нахут. Държах го накиснат 24 часа, понеже е значително по-твърд от соята и по-трудно увира. По технологията на тофуто, промих зрънцата под течаща вода и ги пасирах с още около 600 мл. вода (ненакиснати зърната бяха колкото да покрият дъното на 1,5 литрова тенджерка). Постарах се доста с пасатора и се получи по-добре отколкото със соята. Долях още 2-2,5 л. вода и го сложих да заври. Е, не чак да завира, но да е 80 С, примерно. Много добре се получи. За отделянето на млякото от okara-та вместо тензух използвах две еднакви домакински цедки поставени една в друга. Стана много по-бързо, лесно и чисто! Получената okara беше значително по-гладка и приятна на вкус от тази на соята, а млякото нямаше този лек аромат на бобови растения. Дотук обаче с хубавите новини Оказа се че съставките, които пресичат соевото мляко буквално за минута и водят до образуването на малки парцалчета тофу, изибщо не "трогнаха" млякото от нахут! Предполагам, че се дължи на различната белтъчна структура.
Оkara-та от нахута смесих с малко такава от соя (имах замразена) долях вода и сложих да заври, после оставих сместа на слаб огън доката не изври водата (близо час). Цялото това действие с единствената цел да унищожа инхибиторите на храносмилането, които се намират в по-голямо или по-малко количество във всички бобови. С някои добавки, получената смес използвах за вита "баница" с оризови кори.

Консистенцията на млякото от нахут е като на вода с брашно, но плътните частици не се утаяват. Това ме наведе на мисълта че би станало добра основа за безглутенова веганска версия на сос "бешамел", както и чудесна добавка за безглутенов хляб (вместо вода).

Ако се върнем обаче към киша, мисля че смес от равни количества okara и мляко от нахут плюс настъргания морков и оризово брашно (като за разредител се ползва отново млякото вместо вода) ще докарат много подобен на соевото тофу резултат.