"Баница" е в кавички, защото липсват две от основните съставки - яйца и сирене, успешно заменени с okara от нахут и соя и някои подправки, а корите от пшенично брашно бяха заменени с оризови.
Ето как изглежда крайният резултат



Небходими са (за тава с диаметър 24 см):
- okara от нахут и/или соя (300-400 мл.)
- зелената част на 1 стрък праз, нарязан на ситно
- подправки: сушени зеленчуци, чимен, куркума
- 8 оризови кори

Оkara-та от нахут и/или соя се размесва с вода до получането на течна каша и се слага да заври. Огънят се намлява и остава да къкри до пълно изпаряване на водата, като от време на време се разбърква. Към така получната гъста смес се добавя нарязания праз, 1-2 ч.л. сушени зеленчуци, 1 ч.л. чимен и 1/2 ч.л. куркума. Вкусът на чимена е почти незабележим и се добавя за получаване на жълто оцветяване (имитация на яйца); по същата причина се добавя и куркумата - нейния цвят е по-интензивен и тъмен, но вкусът й е много по-силен, затова е в по-малко количество. Всичко се разбърква много добре и изглежда така:



Загрява се вода около 1,5 л (аз изполвах каната за гореща вода) и се излива в широка тенджера. За да омекнат и станат годни за работа оризовите кори се потапят в горещата вода една по една за около 30 сек, непосредствено преди работа. Сместа се нанася както се маже палачинка и после се навива:





Готовите части от "баницата" се подреждат в тефолонова тавичка по класическия начин:



Пече се в предварително загрята фурна. Понеже моята е много зле и работи само на окло 220С без възможност за регулиране се налага да прилагам разни трикове. В случая след оклоло 30 мин. печене, отдолу беше се запекла супер "баницата", но отгоре още беше белезникава. Затова я обърнах с помощ на широка плоска чиния и я пекох още 10 мин. Из къщата се носеше аромат на истинска баница с праз, а вкусът е близък, но му липсваше "сочност" и "соленост". Определено си "плачеше" за мазнинка. Тя моеже да се добави или под формата на намазано отгоре масло докато баницата си почива след печенето, или предварително към сместа, да се намеже дъното на тавата, както и баницата отгоре преди печене. При втората опция вероятно ще се запече много по-бързо и равномерно отдолу и отгоре заради мазнината, но първата опция е далеч по-здравословна. "Солеността" лесно се набавя чрез поръсването при пднасяне с калиева сол или още по-добре (по-цветно) с домашно приготвена шарена сол (на основата на калиевата сол със съответните добавки)
Някой сигурно би се изкушил и да "набута" някое яйце в сместа, което би помогнало на "пухкавината", но комбинацията от растителни и животински белтъци е трудно поносима за храносмилането от една страна, а от друга 1 с.л. соева окара плюс 2 с.л. вода се равнява на едно яйце (за готвене, не като състав), така че не е и необходимо. Соевата окара е и единственият растителен източник на двувалетно желязо, което е лено усвоимо от организма.

Варианти: Празът може да се замени и с бланширан спанак.
За да стане плънката още по-пухкава и лека може да добави настърган и пасиран морков или сварени и пасирани стъбла/розички от броколи и/или карфиол. Тези два зеленчука имат много неутрален вкус използвани в смеси с бобови и зърнени храни и в неголеми количества, затова не се усеща присъствите им в готовия продукт, но подобряват структурата. Ако целта е да се направи "класическа баница" без праз или спанак/морков, то тогава трябва да се използва пасиран карфиол (заради цвета) за олекотяване на структурата на плънката.