Продължавам да експериментирам със смеси за безглутенов хляб и вчера стигнах до един невероятно вкусен резултат
- 4 пълни с.л. царевично брашно
- 3-4 пълни с.л. оризово брашно
- 1 с.л. брашно от елда
- 1 пълна с.л. брашно от просо
- 1 ябълка (въпреки че най-добри резултати се получават с кисела ябълка, аз използвах една, която вече цял месец се подмята из панерите за плодове и си беше въз сладичка)
- джинджифил на прах (функцията му тук е да неотрализира неблагоприятният ефект от "озахаряването" на брашната заради фруктозата в ябълката; сложих на око, вероятно кололо 1/4-1/3 ч.л.)
- 200 мл "мляко" от нахут (или извлек от нахут)
- 2 ч.л. сок от лимон
- 1/2 ч.л. сода (аз я прескочих, тъй като добавянето на натрий ми е противопоказно)
Брашната, джинджифилът и содата се смесват много добре. Ябълката се настъргва и пасира; прибавя се към брашната и всичко се разбква много добре (получава се доста ронлива маса). Постепенно се добавя млякото от нахут, като се бърка, а накрая и сока от лимон. Консистенцията трябва да е гъста, но все пак течна. Това количество е достатъчна за покриването с 1,5 см пласт на тавичка с рамери 18 х 28 см. Тавичката покрих с хартия за печене (но без мазнина) и пекох в загрята фурна за около 30 мин., докато кричката отгоре леко покафеня. Отдолу се беше изпекло много добре и не беше заленало за хартията в нито една точка!

Въпреки че пропуснах содата умишлено, хлебчето бухна благодарение на нахута. Трябва да се остави да изтине добре, защото вътрешната част съдържа повечко вода и дока е топло изглежда малко глетиво. Но коричката беше толкова вкусна, че изобщо не успях да го дочакам да изстине, ами излапах половината още докато беше топло
Нито ябълката, нито джинджифилът се усещаха - беше просто едно сладко и вкусно хлебче с лек вкус на царевица
П.П.: На опаковката на хартията за печене, която имам, пише, че е за пица и пържени картовки, което ме наведе на мисълта че вероятно е омазнена по някакъв начин, но пустата опаковка беше само на чешки и полски и нищо не разбрах за мазнина. На пипане и на мирис обаче, и преди, и след печенето, не се усещаше мазнина
