Рецептата не съдаржа животински продукти, извлечени мазнини и глутен, но пожелание може да бъде допълнена...
за 12 банички:
6 оризови кори
200 гр меко домашно тофу (може да се замени с купено тофу, пасирано с малко вода или соево мляко)
3 с.л. соева окара
1 голям морков
4-5 стръка коприва
чимен, куркума
В подходящ съд (примерно дълбока чиния) се разбърква мекото сирене с окарата. Прибавя се чимен, докато ви хареса цвета (около 1/2-2/3 ч.л.) и малко куркума, за да го подсили. Сместа трябва да заприлича на добре натрошено сирене, разбъркано с яйце (поне на цвят

). Към нея се добавят настъргания на ситно ренде морков и накълцаната на ситно или пасирана коприва. Разбърква се много добре.
В широк плитък съд (примерно средна тава) се налива гореща вода, оризовите кори се потапят една по една за 30-60 сек., непосредствено преди работа с всяка кора. Вече омекнала от водата, всяка кора се разрязва на две. На всяка половинка се слага по една с.л. от плънката и се завива според предпочитанията. При мен плънката беше размазана старетелно по цялата половинка и след това кората навита като палачинка и после затворена на кръгче, така че да пасне на отворите на донът-формата. Получиха се много забавни банчки-гевречета

. Пекат се в предварително загрята фурна в тава с незалепващо покритие или върху хартия за печене докато покафенеят и от двете страни. При мен отдолу се опекоха моного бързо (около 10 мин.) и затова се наложи да ги обърна, за да се изпекат така бързо и от другата страна. Изглеждат леко лъскави и мазни зарави съдържащите се в тофуто соеви мазнини, но иначе могат да са малко сухи, ако са печени по-продължително. Стават особено вкусни, ако се топят в "кисело мляко" от кашу, разбито с малко калиева сол и/или домашно приготвена шарена сол (мъжът ми ги хареса

). Ако баничките са приготвено с купено тофу, нямат нжда от дълнително сол в "киселото мляко".