Обещах да пусна коментар, като изпробвам нещо. Ето го:
Значи, във възхита съм от моркова! Направи чудеса за иначе невероятно трудното за докарване и печене безглутеиново "тесто". Придържайки се към моя нищо-мазно/животинско-в-печката режим, окастрих яко рецептата за тестото и го направих така:
2 пълни с.л. царевично брашно
2 пълни с.л. оризово брашно
1 пълна с.л. брашно от елда
2 пълни с.л. брашно от просо
1 равна с.л. грахово брашно
1 равна ч.л. сода (защо си мисля, че диетологът ми никак няма да е във възхита от идеята за тази натрийна формула!?!)
1 ч.л. сок от лимон
1 морков
и около 200 мл вода
Омешах хубаво всички брашна заедно със содата, прибавих лимона и се постарах отново добре да омешам всичко - реакцията не закъсня и тук-там се чу шуптене.
Морковът първо накълцах на ситно в чопъра, а после направих на пюре с част от водата с помощта на пасатор. Противно на рецептата изсипах моркова при брашното, а не обратно, по простата причина, че ми беше по-удобно. Разбърках добре и шуптенето се засили

Добавих още малко вода, така че да постигна леко течната консистенция, която досега даваше най-добри резултати без морков и сода. Сместа беше точно колкото да покрие на 1-сантиметров пласт дъното на малката ми тефлонова тавичка (по спомен около 20 на 35 см.). Бутнах я в добре загрятата фурна, чийто градуси обаче одавна не са в ред и май пече само на около 250С. В резултат вместо предвидените по рецепта 35-45 мин., хлебчето беше готово само за 15-20 мин. и.... о, чудо!

Фантастично пухкаво и мекичко хлебче с дебелина под 2 см., добре покафеняло и от двете страни (цветът беше на тъмна бира, заради елдата и моркова). На вкус - почки перфектно, но содата я усетих. Явно отказа от сол в последните 8 месеца вече се е отразил в силно обострено усещане за вкусовете и особено за солените неща...
Нещо ми подсказва че, ако земеня моркова с банан ще стане хем по-лесно, хем по-вкусно

А и варен картоф е опция... Мислех си да сложа и малко тофу, но последната направена доза я бях забъркала със смес от ядки и нямаше как да се престраша да ги пека и тях... При следващото правене на тофу със сигурност ще си заделя специално за хляб.
(след кратка почивка)
Опитах и с банан - разбива се страшно бързо с малко водица и прави чудна пяна. В брашнената смес намалих елдата за сметка на просото и добавих още една с.л. оризово брашно. Содата намалих двойно. Водичка добавих колкото да е по-течна консистенцията. Този път сместа дойде към 1,5 см дълбочина, но бухна чудно още преди да я сложа в печката, а там се наду още малко. Придоби много хубава златиста коричка за около 20 мин. и беше готово, но кората се напука още в началото. На вкус - фантазия... ама ако иска човек да прави сладкиши - много сладко, много меко и въздушно, но за хляб... сетих се за Мария-Антоанета и прословутата фраза, че и тя нямала хляб, затова ядяла пасти

За тази смес обаче без хартия за печене и малко мазнинка май не трябва да се подхожда, че захарите си оказват влияние - едвам я изтъргах от незалепващото покрите!
Сега на ред са картофчето и соята
