Имах една глава цвекло и се чудих, какво да правя от него. Реших да поглезя себе си и да направя винегрет само за моя милост
(останалите вкъщи ядат цвекло само задушено със сметана
). Сварих два големи картофа (нямах по-малки), обелих ги горещи и докато изстинат, сложих цвеклото да се пече в микрото (измито, подсушено, надупчено с вилица и увито в хартийка-а трябвае да го сложа в чиния и да го захлупя!) за 6 мин. (За тези, които засега нямат микровълнова, предлагам, докато печете нещо във фурната, да мушнете в малка съдинка цвеклото и да му намерите място там някъде из необятната шир на Мечтата
) Цвеклото загоря, защото междувременно си приказвах с една приятелка
, но това, което остана от него, беше достатъчно за салатата. Нарязах картофите и цвеклото на кубчета, добавих една краставица от туршия, малка глава лук и шепа нарязано кисело зеле, сипах олио и разбърках. Сол не сложих, защото и зелето, и краставицата са много солени. После се сетих, че можех да сложа варени моркови, грах или зрял фасул, но и без тях си беше вкусно. Има и вариант със сельодка, само че аз досега не съм го правила.
И сега най-смешното - съпругът ми, който не обича цвекло, се справи почти сам със салатата. Каза, че като е печено цвеклото, не е никак лошо.
Благодаря, Raza, за идеята за печено цвекло!