Kristi, аз не съм привърженик на скованите рецепти, даже считам, че всеки трябва да адаптира рецептите, които изпълнява по собствен вкус, иначе няма смисъл да консумира нещо, което за някого е много вкусно, но за тебе - не чак толкова.
Аз, например, много обичам лимон, на мене лимонът не само не ми е противно кисел, а дори ми сладнее, горчивите нюанси в храната или напитката са ми много приятни, обичам страшно люто - чесън, лют червен пипер, хрян, всичко в големи дози. Ето, затова аз винаги "пренастройвам" чуждите рецепти по своя вкус, а когато създавам рецепта пък, тогава се съобразявам винаги с нормалния, по-неутрален към подправки и сол вкус.
За мене красотата в готвенето се състои изцяло в комбинирането и търсенето на нови варианти.

Готин, аз пък обичам като готвя солени ястия да опитам първо оригиналната рецепта. (Мисля, че може и на мен да ми хареса). После, ако не ми харесва или понякога не ми се намират всички продукти - особено подправките, почвам да си правя варианти. Като си измислям мои рецепти, тогава си ги правя по мой вкус. И тъй като съм привърженик на лютото в разумни дози, най-често стават за ядене на цялото семейство. Но опре ли въпроса до сладкиши, особени с мая, желатин, кремове и т.н. - не си позволявам никакви отклонения от рецептата. Защото тогава резултата е най-често провал, както първия ми кейк, които направих на около 10ина години. В него замених прясното мляко с кисело... Е, изхвърлихме го с тенджерата - не можa да излезне от нея.

Права си, Kristi, пропуснах въпроса със сладкишите като цял раздел от кулинарията. Там наистина трябва да се спазват стриктно и тихнологиите, и пропорциите, и волните интерпретации обикновено не довеждат до нищо добро.
Макар, че любимите си локумки или локумени пурички съм правил и с червено вино и мас (оригиналната 300-годишна родопска рецепта), и с олио, оцет и вода, и с маргарин и бяло вино. Разликата не беше кой знае колко голяма. Така, че това може и да е изключението, което потвърждава правилото.