Ето ти една много успешна салата на Арто от форума на DIR.BG:

"Предлагам ви рецептата на Табуле по провансалски (Южна Франция, района около Марсилия). Не бива да се бърка с бейрутското табуле. И така:
Продукти:
около 500 гр кускус (правен в Мароко, Алжир, Италия. Не става въпрос за българския кускус който се прави от брашно)
2 кг добре узряли сочни домати (да не са от италианския овален сорт)
1 кг краставици (може и малко повече, ако обичате краставиците)
4-5 лимона
40-50 мл зехтин (може и малко повече ако искате)
сол, чер пипер на вкус
и други нещица, за което ще става въпрос след малко.
Техника на приготвяне.
В голям съд, нещо като салатиера, рендосвате доматите, краставиците, изстисквате лимоните, добавяте зехтина, посолявате, поръсвате малко черен пипер. Прибавяте малки кубчета от една (или половина) червена чушка капия и същото нещо от зелена чушка капия (за цвят и декорация). Прибавяте малко, ама наистина малко, магданоз. Така приготвената салатиера слагате за 2-3 часа в хладилника и забравяте на нейното съществувание. Като извадите от хладилника, ще видите че целия "чорбалък" е попит от кускуса.
В плоски чинии правите канапе от така направения кускус и каните вашето въображение на помощ. Тази салата носи малки парченца аншуа, маслини, филе на разни риби, скариди, и така нататък и така нататък, обхвата на възможностите е голям, трудно е да се опише. Слагайте каквото имате, грешката няма да е голяма. Подчертавам, че това антре не се загрява. Поднасянето може да стане и в купи със столче, каквито са някои модели за сладолед. Голяма вкусотия е. Едно време в България не се продаваше кускус, сега май че го има в големите магазини. "

От мене само ще добавя, че когато става въпрос за кускус, трябва да се знае, че арабският кускус първо е на фракции с различна големина на зърното, второ - истинският кускус се прави ръчно, подобно на нашата трахана.
Нашият кускус всъщност е от същото тесто (паста), от което се правят всички видове макаронени изделия.
Истинският кускус се суши на слънце и може (както и траханата да съдържа и сушени зеленчуци като примес.

Готин, аз почти така правя табулето. Не слагам краставица, а кромид лук и доматите ги режа на кубчета. А за подправка слагам лимон и оцет балсамико бял едно към едно, защото само с лимон ми е много силно киселото. И най-красиво става като се сложат жълти чушки.

Kristi, аз не съм привърженик на скованите рецепти, даже считам, че всеки трябва да адаптира рецептите, които изпълнява по собствен вкус, иначе няма смисъл да консумира нещо, което за някого е много вкусно, но за тебе - не чак толкова.
Аз, например, много обичам лимон, на мене лимонът не само не ми е противно кисел, а дори ми сладнее, горчивите нюанси в храната или напитката са ми много приятни, обичам страшно люто - чесън, лют червен пипер, хрян, всичко в големи дози. Ето, затова аз винаги "пренастройвам" чуждите рецепти по своя вкус, а когато създавам рецепта пък, тогава се съобразявам винаги с нормалния, по-неутрален към подправки и сол вкус.
За мене красотата в готвенето се състои изцяло в комбинирането и търсенето на нови варианти.

Готин, аз пък обичам като готвя солени ястия да опитам първо оригиналната рецепта. (Мисля, че може и на мен да ми хареса). После, ако не ми харесва или понякога не ми се намират всички продукти - особено подправките, почвам да си правя варианти. Като си измислям мои рецепти, тогава си ги правя по мой вкус. И тъй като съм привърженик на лютото в разумни дози, най-често стават за ядене на цялото семейство. Но опре ли въпроса до сладкиши, особени с мая, желатин, кремове и т.н. - не си позволявам никакви отклонения от рецептата. Защото тогава резултата е най-често провал, както първия ми кейк, които направих на около 10ина години. В него замених прясното мляко с кисело... Е, изхвърлихме го с тенджерата - не можa да излезне от нея.

Права си, Kristi, пропуснах въпроса със сладкишите като цял раздел от кулинарията. Там наистина трябва да се спазват стриктно и тихнологиите, и пропорциите, и волните интерпретации обикновено не довеждат до нищо добро.
Макар, че любимите си локумки или локумени пурички съм правил и с червено вино и мас (оригиналната 300-годишна родопска рецепта), и с олио, оцет и вода, и с маргарин и бяло вино. Разликата не беше кой знае колко голяма. Така, че това може и да е изключението, което потвърждава правилото.