Това било "малък подарък", но според мен си е дар от боговете /пробвахме/:
ПЕЧЕНО КОЗЕ СИРЕНЕ СЪС СЛАДКИ КАРТОФИ
Някаи казват, че нямало по вкусна вечеря от такъва, съчетана от хубави сирена, хлебец и хубаво винце.
Трябва ми:
· едно парче козе сирене ( по възможностцяло с коричка)
· няколко тънки филиики бекон–подобре би било “прошута”, отколкото парма- шунка, но се взима каквато има!
Козето сирене е много по полезно от другите сирена. Козата яде всичко - дори и хартия, но когато пасе, тя е по прилежна от кравите и изяжда тревата дори да корените. А точно там тревата е най вкусна – следичка, но е и киселка. Това го зная защото всеки от нас като дете е хрупкал стръкче тревичка. Затова и сиренето е и киселко.
Така, вземам парчето сирене със цел да го опеча. То и така си е вкусно както си е, но аз го “облагородавам” малко.
· Разстилам шунката, слагам в хаванчето (каменно е супер) няколко стръка лимонов тюмиян (а няколко оставам за после) и ги стривам. Прибавям му 1-2 сл зехтин за да стане са паста, която изливам върху филииките шунка.
· Размазвам я с ръце и гледам филииките да се омазнят на всякъде.
· Сега правя нещо друго – не взимам йенаглаз или тавичка, а върху дъската за рязане на кашкавал или хляб ( така печат американците парчета сьомга и пр.) поставям 3-4 филиики от шунката, поставям сиренето отгоре и го завивам плътно със шунката. Накрая слагам филиики и отгоре, така че да бъде добре загърнато - Кората на сиренето е като гъба – попива цалия аромат и мазнина.
· Накълцвам останалия тюмян и с него поръсвам “скулптурата” ми
· Печа го 15 мин. на 200o
Ефекта на това “произвидение” е това, че от вън става така страшно хрупкаво, а вътре е разстопеното “чудо”.
1. Преди да започна със сиренето, съм сложил във фурната 2-3 червени сладки картофа да се печат.
2. Изваждам до меко опеканите картофи и след като сложа сиренето във фурната, започва подготовката на картофите като за ястие или като гарнитура.
· бела ги, цепвам ги да дълго и ги заливам с 2-3 сл “хиртенкезе”- нещо като пресно сирене с бучици вътре.
· Необходими са ни още няколко листа рокола- салата, няколко стръка зелен лук, 1-2 червени лютиви (чили) чушлета.
· Нарязват се на ивички и се започва с нареждането. Най напред върху хиртенкезето се поставят нарязаните чушлетата ( комбинацията: сирене и чили е гениална). След това зеления лук и най накрая накълцаната на едро рокола.
· Още не е станало истински “най накрая”. Взема се един химически необработен лимон и се настъргва от кората му върху “творбата”, защото пресното сирене има малко вкус на кисело мляко – почти неутрален е.
· За подобър вкус се изстисква и сок от лимона и чак сега е вече “най накрая” - поръсва се със зехтин и готово!
Как ние вечеряме? Най напред с различни сирена и кашкавали. След това си хапваме сиренето със шунката – как хубаво тече разстопено и си го обираме (попиваме)с хапки хляб.
И за “десерт” идват картофите. Разбира се червеното вино не ни липсва на масата"
Малко уточнения - понеже нямах нито прошуто, нито пармска шунка, използвах нашенското филе "Елена". “хиртенкезе”- както се сещате, също нямах - затова - сметана, разбита с прясно сирене. И рукола също не
, затова - магданоз. страшно вкусно беше, дано не съм развалила идеята