Полента/качамак с синьо сирене, рукола и карамелизиран лук

5 +1 С. лъжици зехтин.
¼ Чаща нарязан кромид лук
2 С. Лъжици ситно нарязан чесън.
2 С. Лъжици накълцан босилек
½ Ч. Лъжичка сол
Три врътки от мелничката с черен пипер
1 ½ Чаши мляко
¾ Чаша полента (едросмляно царевично брашно/грис)
½ Чаша натрошено синьо сирене
Брашно за овалване на полентата
Карамелизиран лук (рецептата е надолу)
1 връзка аругула (рукола), отрязани дръжки, добре измита и изсушена
½ Чаша запечени орехи
Намасляваме квадратна 23 см. тавичка с 1 лъжичка от зехтина.
Загряваме в тенджерка на силен огън други 2 лъжички зехтин. Когато се сгорещи мазнината слагаме лука, чесъна и босилека. Задушава се за 30 сек, добавя се солта и пипера и се задушава още 30 сек. Добавяме млякото и кипваме. Бавно добавяме царевичния грис като непрекъснато бъркаме докато не стане с консистенциата на гъста запръжка. Към сгъстената смес се добавя синьото сирене (тези които не са любители могат да използват нормално саламурено) докато не се разтопи и хомогенизира сместа. Сваляме от огъня и бързо прехвърляме сместа в тавичката, като притискаме и заравняжаме с лъжица. Оставя се в хладилника за 1 час да се охлади и стегне.

Иважда се полентата от тавичката и се реже на еднакви 4 см. квадратчета.
Поръсваме хапките с брашно. В тиган се загряват на силен огън останалите 3 лъжици мазнина. Като се загрее полента хапките се запържват до златисто (около 1 мин. на страна.) Изважда се и се подсушават върху хартиена салфетка.
Сервира се с листа рукола, карамелизиран лук и ореховите ядки аранжирани върху всяка хапка.

Карамелизиран лук:

4 Суп. Лъжици безсолно масло
½ кг кромид лук, почистен и нарязан на тънки шайби.
½ ч. Лъжичка прясна мащерка
¼ Лъжичка сол
¼ Лъжичка прясно смлян черен пипер
В голям тига на средно силен-огън се разтопява маслото. Добавя се лука се намалява огъня до срендо-слаб.готви се бавно, като се бърка периодично, докато не стане златисто кафяв и карамелизиран (около 45 мин). Накрая се добавя мащерката, солта и пипера като се разбурка добре за да се смеси равномерно (оставя се за около 1 мин).

Вай, вай! Вещиците знаели и да готвят, а не само магии да правят! Браво!



За това сигурно ще срещнеш отпор от Готин, ама да не ти пука! Ужасно вкусно звучи!
И още само един въпрос: За да се "карамелизира" лукът не трябва ли захар? Иначе си е просто задушен/запържен лучец. Или аз съм пропуснал нещо?

В самия лук се съдържа доста захар.

Със сигурност, но самият термин "карамелизиране" не предполага ли използването на шекер като такъв, а не на съдържащия се в продукта? Просто питам, не се заяждам.

Интересна рецепта. Трябва да се пробва.

Лукът съдържа много захар която се карамелизира при термична обработка. Няма нужда да се добавя захар.

Рецептата е на Емерил Лагаси, който е един от най известните и популярни шоу-готвачи на Food Network.
Така че комплиментите са за него.

И стига сме се заяждали с Готин, че ще вземе да зареже форума ни, а той е ценнен кадър с много опит и свежи и обосновани идеи!
Мисля, че трябва да приемем за девиз руската поговорка "На вкус и цвет товарищей нет"(за вкус и за цвят няма приятели). Демек всеки има различен вкус и харесва различни неща, и всяко мненив заслужава уважение. Точно това се опитвах да кажа с коментара си в темата за измислената мусака на Бисквитка.

Въпреки прокобата на Алеко , единствено мога да кажа, че рецептата е перфектна и изглежда ужасно вкусна.
Пък и съм изкушен да си призная, че почти всички продукти, включени в рецептата са от любимите ми...
Свалям шапка на такива рецепти, личи си умелото съчетаване на продуктите и вкусовете като краен резултат.
Браво, браво, браво и още веднъж, браво!
Върхът е карамелизираният лук.
За Алеко [hide]Всеки продукт, съдържащ известно количество захар може да бъде карамелизиран. Не винаги, обаче това става много лесно. Известни са и карамелизираните моркови като гарнитура.[/hide]

Винаги съм си мислил, че за да карамелизираш нещо, трябва преди това да карамелизираш захар. Явно има още да уча. Благодаря!

Свикнал съм...
Радвам се, че ви харесва това, което пиша.
Всъщност, честно казано, предпочитам да се изпокараме, но да излезе истината и всеки да научи нещо ново.
Защото сме тук, за да научаваме един от друг по нещо ново, интересно и полезно.
Поне на мене ми се иска да е така.