Преди време ви писах за един експеримент, който в последствие се оказа твърде успешен.
Ставаше въпрос за вид запръжка, която изобщо не е запръжка и която се разделя впоследствие на две фракции.
Тези две фракции се оказаха изключително полезни, вкусни и особено времеспестяващи.
Силно се съмнявам, че някой, освен мене си е направил труда да повтори този опит в къщи, затова ще ви го обясня отново накратко, само че в значително подобрения му вариант.
Експериментът е толкова успешен, че ако имах някаква възможност, бих започнал масовото му тиражиране. Не се шегувам.
Ще ви обяснявам последният вариант, много подобрен.
В достатъчно голяма тенджера изливате 2 л. олио и го оставяте да се загрява.
Докато чакате, обелвате 2 кг. едри глави лук и ги нарязвате на ситната приставка на Бьорнера - с 24-те ножчета.
Почиствате и също нарязвате, само че на приставката с 48 ножчета, 5 моркова, средни към големи.
Когато олиото достатъчно се загрее (въпрос на личен опит на всеки), изсипваме на малки порции нарязания лук.
ВНИМАНИЕ! Ако изсипете голяма част от лука в силно загрятото олио ще се получи гейзер от пара и ще изхвърли половината мазнина заедно с парата вън от тенджерата, което си е направо много опасно, особено за тези, които ползват газови котлони - направо си е неудържим пожар!
След като лукът се поеме и започне да се се задушава, поръсваме с 2 ч.л. сол и добавяме морковите, вече на малко по-големи порции, понеже температурата на олиото значително е спаднала.
Започваме да разбъркваме доста честичко, защото особено морковите имат способността и нахалството да се утаяват и, понеже съдържат доста захари, да се полепват по дъното и да карамелизират и малко след това - да загарят.
През целия този процес се отделя малко количество пяна, което не пречи и не е необходимо да се премахва.
Олиото става леко мътно от отделените сокове.
Това е критерий за готовност - когато олиото се избистри, значи процесът е към края си.
Лукът и морковите не са запържени, този процес е нещо по-различно, може да се окачестви като варене в мазнина.
Затова крайният продукт ни най-малко не дразни стомаха, а по невероятно добър начин ароматизира (и оцветява) всяко ястие, към което го добавите, независимо в началото или в края на готвенето му.
Когато преустановите (няма точен момент - опитът ви ще ви покаже) температурната обработка и свалите тенджерата от огъня (свалете я, за да поизстине малко по-бързо...) и изминат поне 10 мин., тогава добавяте 5 ч.л. възможно най-качествен червен пипер и на върха на лъжичката лют, от най-ситния.
Разбърквате добре и оставяте да се утаява всичко и да изстива.
След известно време, примерно след половин час (много бавно изстива!) можете да започнете да отделяте олиото от цялата смес, но без да разбърквате.
Най-добре с голяма супена лъжица с чучурка (Sorry, въпреки комплексарското си многознайство (според някои мили и известни чаровници) досега не зная как се нарича тази лъжица за сервиране на супа, само знам, че не е черпак...

), с която наливате директно в подходяща бутилка, която после ще ползвате.
Отливате без да се притеснявате, защото в лука ще остане предостатъчно олио и без вашето желание.
Така получавате две безценни кулинарни фракции - достатъчно голямо количество обезводнени лук и моркови, готови за директна употреба във всяко ястие, което считате, че "носи" лук и моркови, както и като изключително интересна гарнитура към страшно много ястия.
Другата, не по-малко ценна фракция е към литър и половина олио с фантастичен аромат, без никаква утайка, бистро и с неповторим цвят на нещо средно между червено и оранжево.
От това олио можете да добавяте в края на всяко готвене на това, което готвите като за цвят, но не това е основната му функция.
Основно можете да го сипете (колкото прецените) с началото на готвенето, без да го пържите, естествено, да добавите останалите продукти и вода или бульон и да си готвите спокойно.
Почти сигурно си спестявате най-малко 15 мин. от всяко готвене, което никак не е малко.
По-късно тези, които си направят труда ще преценят какъв невероятен помощник са тези две неща и какви възможности за комбинации представят за тези, които обичат да творят в кухнята.
Мислех да направя и трета фракция - олио, неоцветено с червен пипер, за ястия, при които не е желателно оцветяването, но не го направих, просто защото забравих и първия, и втория, че и третия път, т.е. явно не му е било писано...
Обявявам се официално за склеротизирал комплексар - всезнайко и посипвам главата си с пепел.
...къде ще я търся сега пък тая пепел...Ама като съм казал...
Упс...оказа се, че е по-лесно да се извади от тенджерата лукът с малка решетъчна (или "дупчена", както я нарича един известен кулинарен шут в тв.ефира...), макар че накрая остава утайка.
Значи, последно технологията е - евакуира се лукът с решетъчна лъжича в n-броя бурканчета или буркани, след това, като се утаи добре, се отлива с тенджерата в бутилка (бутилки) и останалата на дъното утайка (ама ценна!) добавяме към лука. Така че олиото пак остава бистро.
Май вече е последно...
(Ама хич не вярвайте, никога не е последно... Комплексарско/всезнайковска му работа...)