Дълго се колебах дали да не пусна това при рецептите. Реших, че кьопоолу всеки знае как се прави, евентуално без мен, а всъщност оригиналността е в метода.

Когато почнах да си вадя хляба сам и далеч от вкъщи, родителите ми съвсем се омързеливяха. Едно лято, с цел да минимизират сили и средства, бяха разработили следния оптимален процес за консумация на кьопоолу:

патладжаните и чушките се пекат, обелват и намачкват заедно в най-голямата тенджера. Тенджерата с неподправената смес се поставя на най-горния рафт на хладилника, където не му се е налагало да стои повече от 1-2 дни, и по-добре да не се налага.

При нужда от сместта се сипва и се размесва с нарязани домати, подправя се с чесън, олио и сол и се консумира на място.

Вкусът е доста по-различен от бурканното кьопоолу през декември, и доста по-свеж.

(редактирано със срок на годност.)

Това добре, ама срокът на годност сигурно не е много дълъг. Колкото и да стоят на студено, печените чушки и патладжани ще почнат да се развалят. Та за колко време се омухва такава една тенджера?

Рано си се сетил! Цяло лято се чудех дали да я пусна тази тема. Като опуках несметни количества от тази благина мога да кажа, че не бива да се пропуска да се добавят доматите, а чезън - задължително! Понякога слагам и магданоз. За съотношението на съставките - гледам домати:чушки:патлджани да се отнасят както 1:1:1.

Аз мога да ви кажа 2 различни рецепти за кьопоолу мисля,че много хора харесват да импровизират и да опитват нещо ново,ако желаете кажете и ще се радвам да ви ги споделя

Казвай без да се притесняваш. Тук не се иска разрешение, за да пуснеш рецепта.

Тогава като се върна довечера и имам по свободно време което ще отделя за вас и ще ви ги кажа с голямо одоволствие

Айде връщай се по-скоро, че нямдме търпение.
...Това лято така се бях развихрил да правя кьопоолу, че..

Ето един още по-мързелив начин за приготвяне на кьопоолу.
Патладжаните се обелват и нарязват на парчета колкото кибрит. Поставят се в тенджера и се заливат с вода, колкото да ги покрие - те леко ще изплават в един момент. Слага се на котлона и... докато си сменят цвета на зеленикаво прозрачен и потънат. Оцеждат се в гевгир.
Всичкият материал се слага в купа, отгоре се налива олио, около кафяна чашка на килограм, 3-4 скилидки чесън, супена лъжица оцет и равна чаена лъжичка сол.
С пасатор се почва от нястото където са скилидките чесън - ще побелеят и като цяло кьопоолуто ще стане по-светло. После - газ до дупка - и го карате докато стане достатъчно гладко за вкуса ви.
Проверявате на сол и кисело - знаете, че оцетът подсилва ефекта на солта.
Виждате "процедурите" могат да се вършат с незащитени ръце - няма белене на врял патладжан, а това е задължително ако искате да стане светло кьопоолуто от печен патладжан. При варенето гарантирано изчезва горчивинатам която понякога не изчезва при печене.
През зимата полуфабрикатът е същият този сварен и оцеден патладжан съхраняван на дози във фризера.
Ако имате подръка печени пиперки - зелени( предпочитам) или червени, може да сложите една-две; по Варненско слагат и домати, някъде пък магданоз...
Това всъщност е една патладжанена майонеза, овкусена с чесън, но доста олекотена откъм олио. Пък който обича да му е по-гладко и по-мазничко - да слага допълнително.

Някой ще каже, че предпочита патладжанът да е опечен а не сварен. Честно да ви кажа, аз не успявам да разпозная, особено ако има печена пиперка или повече чесън.
По суперите има буркани стерилизиран патладжан - оцедете го и - с пасатора.
В армито беше изключително популярно "кьопоолуто" от оцедена консерва ГЮВЕЧ. Смилаха го малко едро-едро, но ставаше мечта.

Ще напомня само, че кьопоолуто е общо взето с неустановена рецептура. Дори в СБОРНИК-а рецепти за заведенията за обществено хранене са дадени три различни рецепти с две различни имена.