Формата ПЪРВО се облива със желатин, хака се в хладилника да се стегне и чак тогава върху този пласт желатин се реди първият пласт от продуктите - шайбички, розички, пръстенчета, който пак се "запечатва" със желатин пак чрез обливане и пак се слага да се стегне в хладилник. Това се повтаря със всеки следващ слой продукти.
Пълнежите се смесват с желатин за да могат самите те да се желират.

Когато се вади формата се потапя в ГОРЕЩА вода за 10-тина секунди.
При самото обръщане желираното трябва да легне с основата си върху чинията за сервиране, а не да "виси" над нея. Така задачата рязко се опростява, защото вече борбата е да се отлепи и издигне формата, а не да се раздруса желираното и то да падне в чинията.
Ако формата не е пълна до ръба, се подбира по-малка чинийка, за да компенсира височината - разлика от 1 сантиметър може да доведе до неприятности, защото отлепянето става неравномерно и желираното може да се разкъса.
Когато обаче се опитвате да вдигнете и освободите формата винаги контролът е по-добър и може да се отлепя по-равномерно...

Много добре описано! А използването на Ана-Никол-Смитови форми още повече би улеснило нещата.

[hide=Жена ми да не чете!]С нея не бих правил козунак [/hide]

Потопете изящното тяло във вана с ароматни соли и треви.
Не прекалявайте с времето за да не омекне съвсем.
Увийте го добре в суха кърпа за да придобие подходящи форми.
Ароматизирайте с D&G преди поднасяне...
... Из Наръчник на канибала за приготвяне на туземки... :mrgreen:

Какъв козунак бре! Нали става дума за желе, т.е. нещо клатещо се.

Точно козунак - то месене, то масаДжи...

Ами мозъкът ми е станал на желе .