След няколко опита, сред които имаше и неуспешни, хванах цаката на пресните картофки! Вече мога да се пофаля, че ги правя доста добре - с коричка отвън, а вътре мекички.

Значи: Измивам компирчетата и по-големшките ги резвам на две. Поставям ги в голяма тенджУра, наливам водица колкото да ги покрие и добавям сол. Слагам ги да кипнат и след това намалявам огъня за около 5-6 минути. Изливам водата и прехвърлям част от картофките в дълбок тиган с незалепващо дъно. На най-силен огИн ги друскам напред-назад с тиганЯ докато водата се изпари. Добавям малко зехтин и ги запържвам от вси страни докато хванат златиста коричка. В предпоследния момент добавям ситно нарязан пресен лук и чесън, както и копър. Разбърквам два-три пъти докато лукът и чесънът се позапържат и изсипвам в купа. Повтарям цялата процедура с втората част от компирчетата и сервирам.

Много вървят с кИфтаци!

Мойта цака е друга - по-мързелива
Колкото са по-мънички - толкова по-добре!
Измивам ги, изсипвам ги в тефлонова тава - няколко капки олио, малко водичка, подправка за картофи, бучка масло и пека във фурната почти до готовност. Отварям фурната, наръсвам с чесън на прах и нарязан копър. Затварям отново и изключвам фурната. Могот и топли, могат и студени.
И вървят с биричка! Ммммм...

Моят метод е подобен на Алековия, само че, след като подваря картофите, ги раздрусвам в гевгира, за да станат "рошави" (Хестън Блументал обясняваше защо се прави така, ама забравих ).

А ако се запекат в предварително загрята с мазнина тава, по нищо не се различават (поне на вкус) от пържените.

И аз ги правя мързеливата.Измивам ги,без да се старая да ги беля,и ги мятам в тиган "Цептер".Вода не доливам,само сипвам олио,слагам капака и мятам тиганя на газовия котлон.Така хем първо се задушават,хем после хващат онази хрупкава и вкусна коричка.Щерките не признават никакви зелении върху тях,и си ги хапват натюр със сирене.

Абе този чесън на прах само на мен ли ми мирише на застояло или просто такъв улучвам?

Моят е от Германия - на малко по-едри гранули от тукашния. Имам и един много ситен, български, почти на прах. Не съм забелязла да мирише на застояло.
Дори и в таратора го слагам, както и подправка за таратор, в който също има.
Дори може да се каже, че го използвам твърде много.
Аз съм минала на този вариант, защото вкусът, който остава СЛЕД консумирането на чесъна на прах не е толкова чудовищен, както след пресния, а просто много обичам чесън, но не мога да си позволя всеки ден пресен чесън