Радвам се, че съм помогнал с добра идея.

[hide=Ето още една добра и изпитана идея] Ето още една, на която май никой не обърна достатъчно внимание.
След два-три успешни опита вече мога да го дам като много практичен съвет.
Изсипвам в тенджера 600 мл. олио и го загрявам достатъчно.
Преди това съм почистил и нарязал с рендето Бьорнер на ситни кубчета 10 глави лук. Главите са над среден размер, а лукът не трябва да бъде от сорта "Каба", защото е много воден.

Най-добре е да бъде това, което селяните наричат "добре изпечен" лук, т.е., добре изсъхнал, стегнат и твърд лук.
Започваме едно продължително задушаване и пържене при непрекъснато разбъркване. Още в началото леко посоляваме, защото посоленият лук по-добре се изпържва. Казвам го от опит, не мога да обясня защо.
Когато лукът започне да лепи по дъното или придобие златист цвят, означава, че сме на малка крачка от успеха...
Сваляме тенджерата от огъня и след около 1,5 мин. изсипваме 5 пълни ч.л. качествен червен пипер и малка щипка лют червен пипер.
Разбъркваме поне 1-2 мин.
Всичко това е, за да не прегори червеният пипер, защото олиото е доста по обем и много трудно изстива когато е повече.
Оставяме така изпържения и оцветен лук да поизстине и внимателно отливаме в хубаво стъклено половинлитрово шише още горещото оцветено и ароматизирано олио.
Така вече притежаваме половин литър безценен помощник в готвенето.
Прибираме го там, където си държим олиото.
Остава едно порядъчно количество чудесно поизпържен лук с червен пипер и достатъчно олио - би трябвало да остане около 100 мл.
Пресипваме това съкровище в подходящ буркан с винтов капак, оставяме го напълно да изстине и го прибираме.
Аз го прибирам в хладилника, макар че това не е необходимо.
Как употребявам тези съкровища.
Когато започвам да готвя, примерно супа, най-напред сипвам около супена лъжица оцветено олио и го загрявам, но не силно. Доливам вряла вода, колкото за супата и оставям да заври.
Добавям необходимото месо и/или зеленчуци и оставям супата да ври колкото е необходимо, т.е., до готовност.
Плюсовете - никаква загуба на време, олио с аромат на запържен лук и с невероятно красив червено-оранжев цвят.
Към плюсовете добавям и факта, че мога да капна само половин ч.л. олио и да получа визуален ефект като от огромно количество мазнина, защото олиото изплува отгоре в много тънък, но ярко оцветен слой и създава неверното чувство за много мазнина, а всъщност не е.
Минус - не всички супи "носят" оцветено с червен пипер олио или аромат на запържен лук.
Запърженият лук (който е невероятно вкусен и може да се яде натюр...) ползвам когато готвя яхнии или по-гъсти манджи.
Просто слагам една равна супена лъжица изпържен лук, заедно с олиото, колкото загреба от буркана и леко го загрявам.
Оттам нататък пак по познатата схема на съответната манджа.
Плюсовете - запържената мазнина и лукът още отначало врат в манджата, а не се добавят накрая като класическата запръжка. По този начин няма никакви стомашни оплаквания.
Пести много време и неприятната процедура да се пържи в кухнята.
Минуси няма или поне аз досега не съм отбелязал.[/hide]

Успех и радост в готвенето!

Тази втората практична идея също е в списъка за изпробване.
Първо само трябва да се сдобия с рендето, че не ми се реже толкова много лук "на ръка".

Още веднъж благодаря!

Не ми се иска (а и не е редно) да правя реклами на нещо ( освен на себе си...), но въпросното ренде е най-полезният уред, който някога съм имал.
И то при условието, че обичам да режа всякакви зеленчуци на ръка.
рязането на лук става толкова бързо, че практически се свежда само до обелването му.
Това го оцених когато се наложи да режа по-големи количества лук.
Когато става въпрос само за една глава, то просто не си заслужава да цапаш и миеш рендето, затова и не го бях оценил достатъчно.
За пръв път го оцених, когато реших да сложа във фризера известни количества нарязани моркови и целина на глави. Тогава за 1-2 часа време почистих, нарязах на 4 вида кубчета, пръчици, кръгчета, опаковах и прибрах във фризера 3 кг. моркови и 5 големи глави целина.
Едва тогава осъзнах, че ако го нямаше рендето, това най-вероятно щеше да стане с много повече труд и поне за половин ден.
А рязането на кубчета със сигурност щеше да ми скъса нервите за поне месец напред.
Така че - препоръчвам го на всички от сърце.
Въпреки всичко, пак си режа 1-2 моркова за супа или глава лук с ножчето, на ръка и то с огромно удоволствие.