Че то какво сложно има в зеления фасул, яхнията е най-доброто.
Няма някаква сложна рецепта, просто има правила- зеления фасул НИКОГА не се бърка, а се притиска отгоре, т.е. потупва се , обикновено с решетеста лъжица или се раздрусва като пресните картофи. Почти накрая на варенето се слагат доматите. Аз винаги заедно с доматите добавям 5-6-7-8 скилидки чесън, с разчет да се варят най-много 7-8 мин. Приел съм тактиката да слагам необелени скилидките, така става по-вкусно, според мене. Може да се направи запръжка от ситнонарязан лук, олио, червен пипер, абе, класическата запръжка. Но може само в началото , преди да се сложи зеления фасул в тенджерата да се сложи основното количество мазнина и в него леко да се позапържи ситнонарязан лук. После е ясно - зеления фасул, вода, ври,ври, домати,чесън, малко ври, сваля се, изстива, яде се със задължителното кисело мляко, което за кеф и разнообразие може да бъде подлучено със счукан чесън. А, щях да забравя, преди да се свали от огъня - огромно ( най-обичам...) количество ситнонарязан магданоз.
Ми, това е, какво толкова сложно...
Разбира се има и по-сложни рецепти, като зелен фасул плакия, но май обикновената яхния си е най-вкусна.
Не съм вегетарианец в общоприетия смисъл на думата, но твърде отдавна съм на мнението, че нищо по-вкусно не може да бъде от едно добре сготвено постно ястие. То с месо и баба знае... И най-некадърната готвачка като позапържи малко месце и му бухне разни добавки, било то картофи, ориз или някакъв зеленчук винаги ще заджурка уж вкусна манджа, ще ахкат и ще охкат и тя ще получи незаслужено самочувствието на добра готвачка.
А я да я видя как ще сготви само постно...
И то да е по-вкусно от ядене с месо? А може...
Ама не всеки го може...
Елементарно, Уотсън... ( Ама трябва като минимум да си Шерлок Холмс, за да ти е "елементарно" елементарното...)