Значи докарахме отговора: Обличаме един космонавтски костюм, в краен случай заменен с дебел, зимен гащеризон, скьорски очила, шапка, ръкавици. След това взимаме готовия качамак, във висока тенджера, с дълга бъркалка, може и точилка (на мен не ми е особено удобна обаче) и за много кратко време сготвяме любимото ядене. Според мен повече време ще отнеме обличането, но пък така ще предпазим нежните си крайници от изгаряне (главата също е крайник, нали ).
Има и по-кратко решение на проблема, което аз често практикувам: Карам Мацин да направи качамака, той вече се е специализирал и се справя бързо и без изгаряния, само дето има много за чистене после.

Е това е наистина май най доброто и безопасно решение. Ще го пробвам.

У нас качамакът е на голяма почит.В албума ми има снимка на една тава с тази вкусотия.Качамакът,по детските ми спомени,се прави от грис!От брашното се получава царевична каша,а качамакът трябва да е гъст,но пухкаф.Грисът,който се продава в момента е много хубав,защото имам спомени как дядо,лека му пръст,ходеше на мелница или даваше царевица на някой с ярмомелка,да му смелят за качамак,при което люспиците в основата на царевичното зърно се "издухваше" предварително от смляното,иначе при варенето трябваше да се "отпенва".И моята баба го готвеше,като сипваше по малко брашно във врящата вода и бъркаше непрекъснато и енергично с дълга дървена лъжица,но аз го готвя по моя,измислена технология,точно за да не бъркам прекалено и да не хвърчи из цялата кухня като току-що изригнал вулкан.Значи,в една от първите български тефлонови тенджери,но вече без тефлона,сипвам половинката от пакетчето,слагам лъжица сол,наливам гореща вода,колкото два пъти обема на брашното в тенджерата,разбърквам добре и мятам на газовия котлон.Като поври 3-5 минутки,започвам енергично да бъркам,докато започне да се отлепя от съда,което става много бързо,и веднага го изсипвам в тавичката върху натрошеното сирене.Какво ще слагате отгоре,освен сиренето,си решавате вие!