Понеже възникна питане относно безопасна технология за качамак, ще ви кажа аз как го правя.

Кипвам водата с малко сол, изсипвам вътре царевичното брашно, дръпвам от огъня и бъркам първо с пасатора. Чак когато се получи хомогенна смес връщам на междувременно поизстиналия котлон, намалявам температурата и бъркам с дървена лъжица докато започне да пуска малки мехурчета. За по-голяма безопасност е препоръчително дървената лъжица да е с по-дълга дръжка.

Не знам какво разбираш под малки мехурчета, ама при мен се пльоскат бая мехури... А това с пасатора убива цялата романтика, Алеко!

По повод лъжицата с дълга дръжка аз знам, че традицията повелява качамака да се бърка направо с точилка. Мъдро, според мен, но изискващо бая мускулатура...

Една приятелка също знам, че си прави качамак с пасатор, сега се сетих , но никога не съм я питала как. И с точилка съм успявала да се изгоря, вярно за ръкавици не съм се сетила. За сега ще пробвам на Алеко метода , че и без това нали трябва да правя "полента" към телешкото.

Значи аз имам най-мързеливия вариант.

Смесвам в тенджера с незалепващо покритие царевичен грис, сол и топла вода, разбърквам леко, обикновено бучки не се получават на този етап. После слагам на много силен котлон и си бъркам леко, като започне да се сгъстява намалявам котлона и бъркам още малко (с голяма дървена лъжица), като се появят мехурчета спирам котлона.

Досега не съм се горила. И без пасатор.

Има вариации с мляко, сметана, сирена, подправки, но принципът си е същия.

Каква романтика има при готвенето на една такава бъркоч?

Ами с пасатора може и да се получава бъркоч, но иначе си става много хубаво ядене.

Аз сериозно не разбирам обаче ролята на пасатора - против бучки ли е? Щото при технологията, която аз прилагам: постепенно сипване на гриса в къкрещата вода, не стават бучки. СТават само ако изсипя наведнъж цялото количество, но при бъркането си е разпадат. За кво хем пасатори, хем бъркане...

Сега, вероятно, ще бъда оплюта, но аз си купувам от готовата смес. Нито имам сили, нито достатъчно много ръце за горене за да правя качамак от царевичен грис. Само веднъж съм го правила, трябваха 2 часа и то почти на цялата фамилия за да го докараме качествено.
Готовите смеси стават изключително бързо, естествено и там има купища мехурчета, но аз си решавам въпросът именно с малко количество, висока тенджера и много дълга лъжица за бъркане.

Маца е права за високата тенджера. Бъркам със силиконова шпатула, ако искам да е гъст. По-редкия вариант (полента) бъркам с тел.

От себе си бих добавила, че е желателно в кухнята да имате скиорски очила, които закриват половината лице - това освен ръкавиците до раменете

Относно готовите смеси - и аз ги предпочитам, защото царевичното брашно гранясва страшно бързо и напоследък не съм купувала читаво такова.

Мацо, и аз ползвам готовата смес, но тя съдържа само царевичен грис. С него става много по-лесно, отколкото с брашно - там вече бъркането си е хамалогия. А с брашно не ми харесва на вкус.

Съгласна съм с ИПА. И на мен ми е гнусновата кашата от царевично брашно. Аз също говорех за готовите смеси. Догодина ще взема да взема от насипната мляна царевица дето я продават в Румъния, да видя дали има някаква разлика. Подозирам, че няма да има, онази също е едра, като грис.

Значи докарахме отговора: Обличаме един космонавтски костюм, в краен случай заменен с дебел, зимен гащеризон, скьорски очила, шапка, ръкавици. След това взимаме готовия качамак, във висока тенджера, с дълга бъркалка, може и точилка (на мен не ми е особено удобна обаче) и за много кратко време сготвяме любимото ядене. Според мен повече време ще отнеме обличането, но пък така ще предпазим нежните си крайници от изгаряне (главата също е крайник, нали ).
Има и по-кратко решение на проблема, което аз често практикувам: Карам Мацин да направи качамака, той вече се е специализирал и се справя бързо и без изгаряния, само дето има много за чистене после.

Е това е наистина май най доброто и безопасно решение. Ще го пробвам.

У нас качамакът е на голяма почит.В албума ми има снимка на една тава с тази вкусотия.Качамакът,по детските ми спомени,се прави от грис!От брашното се получава царевична каша,а качамакът трябва да е гъст,но пухкаф.Грисът,който се продава в момента е много хубав,защото имам спомени как дядо,лека му пръст,ходеше на мелница или даваше царевица на някой с ярмомелка,да му смелят за качамак,при което люспиците в основата на царевичното зърно се "издухваше" предварително от смляното,иначе при варенето трябваше да се "отпенва".И моята баба го готвеше,като сипваше по малко брашно във врящата вода и бъркаше непрекъснато и енергично с дълга дървена лъжица,но аз го готвя по моя,измислена технология,точно за да не бъркам прекалено и да не хвърчи из цялата кухня като току-що изригнал вулкан.Значи,в една от първите български тефлонови тенджери,но вече без тефлона,сипвам половинката от пакетчето,слагам лъжица сол,наливам гореща вода,колкото два пъти обема на брашното в тенджерата,разбърквам добре и мятам на газовия котлон.Като поври 3-5 минутки,започвам енергично да бъркам,докато започне да се отлепя от съда,което става много бързо,и веднага го изсипвам в тавичката върху натрошеното сирене.Какво ще слагате отгоре,освен сиренето,си решавате вие!