Смехурко написа:
Готин, благодаря!
Тази идея е просто много полезна. Вече има във фризера няколко торбички с доматени кубчета.
Радвам се, че съм помогнал с добра идея.
[hide=Ето още една добра и изпитана идея] Ето още една, на която май никой не обърна достатъчно внимание.
След два-три успешни опита вече мога да го дам като много практичен съвет.
Изсипвам в тенджера 600 мл. олио и го загрявам достатъчно.
Преди това съм почистил и нарязал с рендето Бьорнер на ситни кубчета 10 глави лук. Главите са над среден размер, а лукът не трябва да бъде от сорта "Каба", защото е много воден.
Най-добре е да бъде това, което селяните наричат "добре изпечен" лук, т.е., добре изсъхнал, стегнат и твърд лук.
Започваме едно продължително задушаване и пържене при непрекъснато разбъркване. Още в началото леко посоляваме, защото посоленият лук по-добре се изпържва. Казвам го от опит, не мога да обясня защо.
Когато лукът започне да лепи по дъното или придобие златист цвят, означава, че сме на малка крачка от успеха...
Сваляме тенджерата от огъня и след около 1,5 мин. изсипваме 5 пълни ч.л. качествен червен пипер и малка щипка лют червен пипер.
Разбъркваме поне 1-2 мин.
Всичко това е, за да не прегори червеният пипер, защото олиото е доста по обем и много трудно изстива когато е повече.
Оставяме така изпържения и оцветен лук да поизстине и внимателно отливаме в хубаво стъклено половинлитрово шише още горещото оцветено и ароматизирано олио.
Така вече притежаваме половин литър безценен помощник в готвенето.
Прибираме го там, където си държим олиото.
Остава едно порядъчно количество чудесно поизпържен лук с червен пипер и достатъчно олио - би трябвало да остане около 100 мл.
Пресипваме това съкровище в подходящ буркан с винтов капак, оставяме го напълно да изстине и го прибираме.
Аз го прибирам в хладилника, макар че това не е необходимо.
Как употребявам тези съкровища.
Когато започвам да готвя, примерно супа, най-напред сипвам около супена лъжица оцветено олио и го загрявам, но не силно. Доливам вряла вода, колкото за супата и оставям да заври.
Добавям необходимото месо и/или зеленчуци и оставям супата да ври колкото е необходимо, т.е., до готовност.
Плюсовете - никаква загуба на време, олио с аромат на запържен лук и с невероятно красив червено-оранжев цвят.
Към плюсовете добавям и факта, че мога да капна само половин ч.л. олио и да получа визуален ефект като от огромно количество мазнина, защото олиото изплува отгоре в много тънък, но ярко оцветен слой и създава неверното чувство за много мазнина, а всъщност не е.
Минус - не всички супи "носят" оцветено с червен пипер олио или аромат на запържен лук.
Запърженият лук (който е невероятно вкусен и може да се яде натюр...) ползвам когато готвя яхнии или по-гъсти манджи.
Просто слагам една равна супена лъжица изпържен лук, заедно с олиото, колкото загреба от буркана и леко го загрявам.
Оттам нататък пак по познатата схема на съответната манджа.
Плюсовете - запържената мазнина и лукът още отначало врат в манджата, а не се добавят накрая като класическата запръжка. По този начин няма никакви стомашни оплаквания.
Пести много време и неприятната процедура да се пържи в кухнята.
Минуси няма или поне аз досега не съм отбелязал.[/hide]
Успех и радост в готвенето!