Преди време ви писах за един експеримент, който в последствие се оказа твърде успешен.
Ставаше въпрос за вид запръжка, която изобщо не е запръжка и която се разделя впоследствие на две фракции.
Тези две фракции се оказаха изключително полезни, вкусни и особено времеспестяващи.
Силно се съмнявам, че някой, освен мене си е направил труда да повтори този опит в къщи, затова ще ви го обясня отново накратко, само че в значително подобрения му вариант.
Експериментът е толкова успешен, че ако имах някаква възможност, бих започнал масовото му тиражиране. Не се шегувам.
Ще ви обяснявам последният вариант, много подобрен.
В достатъчно голяма тенджера изливате 2 л. олио и го оставяте да се загрява.
Докато чакате, обелвате 2 кг. едри глави лук и ги нарязвате на ситната приставка на Бьорнера - с 24-те ножчета.
Почиствате и също нарязвате, само че на приставката с 48 ножчета, 5 моркова, средни към големи.
Когато олиото достатъчно се загрее (въпрос на личен опит на всеки), изсипваме на малки порции нарязания лук.
ВНИМАНИЕ! Ако изсипете голяма част от лука в силно загрятото олио ще се получи гейзер от пара и ще изхвърли половината мазнина заедно с парата вън от тенджерата, което си е направо много опасно, особено за тези, които ползват газови котлони - направо си е неудържим пожар!
След като лукът се поеме и започне да се се задушава, поръсваме с 2 ч.л. сол и добавяме морковите, вече на малко по-големи порции, понеже температурата на олиото значително е спаднала.
Започваме да разбъркваме доста честичко, защото особено морковите имат способността и нахалството да се утаяват и, понеже съдържат доста захари, да се полепват по дъното и да карамелизират и малко след това - да загарят.
През целия този процес се отделя малко количество пяна, което не пречи и не е необходимо да се премахва.
Олиото става леко мътно от отделените сокове.
Това е критерий за готовност - когато олиото се избистри, значи процесът е към края си.
Лукът и морковите не са запържени, този процес е нещо по-различно, може да се окачестви като варене в мазнина.
Затова крайният продукт ни най-малко не дразни стомаха, а по невероятно добър начин ароматизира (и оцветява) всяко ястие, към което го добавите, независимо в началото или в края на готвенето му.
Когато преустановите (няма точен момент - опитът ви ще ви покаже) температурната обработка и свалите тенджерата от огъня (свалете я, за да поизстине малко по-бързо...) и изминат поне 10 мин., тогава добавяте 5 ч.л. възможно най-качествен червен пипер и на върха на лъжичката лют, от най-ситния.
Разбърквате добре и оставяте да се утаява всичко и да изстива.
След известно време, примерно след половин час (много бавно изстива!) можете да започнете да отделяте олиото от цялата смес, но без да разбърквате.
Най-добре с голяма супена лъжица с чучурка (Sorry, въпреки комплексарското си многознайство (според някои мили и известни чаровници) досега не зная как се нарича тази лъжица за сервиране на супа, само знам, че не е черпак... ), с която наливате директно в подходяща бутилка, която после ще ползвате.
Отливате без да се притеснявате, защото в лука ще остане предостатъчно олио и без вашето желание.
Така получавате две безценни кулинарни фракции - достатъчно голямо количество обезводнени лук и моркови, готови за директна употреба във всяко ястие, което считате, че "носи" лук и моркови, както и като изключително интересна гарнитура към страшно много ястия.
Другата, не по-малко ценна фракция е към литър и половина олио с фантастичен аромат, без никаква утайка, бистро и с неповторим цвят на нещо средно между червено и оранжево.
От това олио можете да добавяте в края на всяко готвене на това, което готвите като за цвят, но не това е основната му функция.
Основно можете да го сипете (колкото прецените) с началото на готвенето, без да го пържите, естествено, да добавите останалите продукти и вода или бульон и да си готвите спокойно.
Почти сигурно си спестявате най-малко 15 мин. от всяко готвене, което никак не е малко.
По-късно тези, които си направят труда ще преценят какъв невероятен помощник са тези две неща и какви възможности за комбинации представят за тези, които обичат да творят в кухнята.
Мислех да направя и трета фракция - олио, неоцветено с червен пипер, за ястия, при които не е желателно оцветяването, но не го направих, просто защото забравих и първия, и втория, че и третия път, т.е. явно не му е било писано...
Обявявам се официално за склеротизирал комплексар - всезнайко и посипвам главата си с пепел.

...къде ще я търся сега пък тая пепел...Ама като съм казал...

Упс...оказа се, че е по-лесно да се извади от тенджерата лукът с малка решетъчна (или "дупчена", както я нарича един известен кулинарен шут в тв.ефира...), макар че накрая остава утайка.
Значи, последно технологията е - евакуира се лукът с решетъчна лъжича в n-броя бурканчета или буркани, след това, като се утаи добре, се отлива с тенджерата в бутилка (бутилки) и останалата на дъното утайка (ама ценна!) добавяме към лука. Така че олиото пак остава бистро.
Май вече е последно...
(Ама хич не вярвайте, никога не е последно... Комплексарско/всезнайковска му работа...)

Стига се заяжда. (това с чувство за хумор)

Тоз черпак с чучурка се нарича "разливна лъжица".

Готин,
добре е да демонстрираш "андронния колайдер" на някоя среща, защото така някак не ми звучи достатъчно убедително, че да "бастисам" толкоз олио, а ми е любопитно и съм отворена за нови идеи, стига да ми допаднат.

Не по главата-а-а-а, ще следвам...

За Лени :
"Кой ни играй - ни пичели"
е казал моят съгражданин (макар че всъщност е от селата, ама, карай...От нас да мине...)
Колко му е да пробваш с една глава лук и една чаша олио? Няма да се разориш (напълно, де).

Добре де, до тук-ясно, ами тоя ми ти лук, че и 2 кила, в тия буркани, в хладилника ли ги съхранявам и колко издържат там... или ги заварявам

Малеее, голямо готвене ще падне докато се оползотвори целия...

Аз го държа в хладилника (забравих да кажа, че рандеманът е един голям буркан, като омния плюс един наполовината на него. Обаче много тежат - големият сега го претеглих, тежи точно 2 кг. с буркана!), но това е по принцип, не че има нужда.
А наистина, доста време се ползва - първите два пъти го ползвах по 3 месеца 1/3 от това количество. Но сега може би количеството само видимо е повече, защото не е само лук, а и доста количество моркови, а те не се стопяват като лука.
Това ми напомня да не забравя да слагам по повече, като го ползвам.
Между другото, само с лук беше по-вкусно да се яде натюр, намазано на филийка.

Заслужава да се изпробва. Звучи добре.
Аз искам да споделя един друг начин за ароматизиране на олиото въпреки, че още не съм го изтествала, защото съм много капризна за маслините.
Та, купувате си маслинки(при това сериозно количество), изливате им маринатата, изсипвате ги в подходящ съд и заливате с олио. Хапвате си маслинките докато свършат и след това използвате олиото.
П.П.: Трябва да опитам другия път като си купя от моите маслинки, ама са чак в Метро... Тюх...

Ами... Аз това ароматизирано олио го ползвам има-няма към тридесетина годинки... Просто, в нашето семейство винаги маслините са се държали в буркан, залети с олио, та такова олио винаги сме имали.
Но имаше още един допълнителен детайл - у нас маслините се варяха по 10 мин., след което отцедени и още врели се заливаха с олио или зехтин догоре на буркана. Пробвай, по-вкусно е..
Правих опит и всяка маслинка да я дупча на 3-4 места с игла преди да ги варя, за да поемат от олиото, но не видях някаква съществена разлика между дупчени и недупчени.