Виж сега, това е "класика в жанра"...
За да поеме правилно вода оризът и да набъбне идеално, т.е., без да стане на каша и без да се слепи на топка, (както и без да хрупа...), необходимо е да му се осигурят идеалните за целта условия.
А това, преди всичко, е относително ниска температура, бавно, за да си поеме толкова, колкото му е необходимо.
Затова, в първия етап от варенето може температурата да е нормално висока, значи да си ври, във втория етап - примерно след като е врял 5 мин., намаляваш температурата примерно на 1 ст. на котлон, оставяш така да къкри. Ако готвиш само ориз, след 10 мин. изключваш котлона и оставяш (без да бъркаш, но и през другото време разбъркваш само съвсем в началото, за да не се слепи по дъното) на остатъчната температура. Така осигуряваш спокойствието да си набъбне постепенно.
Но, когато отдолу се отделя пара, тя кондензира по най-студеното място на тенджерата - капака и пада във вид на капки върху ориза и не му позволява да добие идеален вид, а разводнява горния слой. Затова между капака и тенджерата се поставя слой тъкан или чиста хигроскопична хартия, за да попива падащите капки. Нищо сложно или загадъчно.
Така се процедира, ако искаш оризът "да се брои" и да има идеален вид за гарнитура, примерно.
Когато се прави ризото, оризът трябва да е по-кашав (за тази цел си има специални видове ориз, които поемат много вода). Ризотото на практика е доста воднист и кашав ориз и в това му е чарът.
Грешката на всички готвещи ризото е, че правят ориза по-гъст, а by default , когато се готви ризото, то трябва задължително да е воднисто, това е идеята.
Ако нещо не ти е ясно, питай и не се притеснявай, каквото знам ще обяснявам...

това определено ще го пробвам

Чудесна дискусия!