Донесоха ми малко лапад, който трябваше да бъде оползотворен и аз реших покрай това да модифицирам собствената си рецепта за сърмички с лапад.
Тези, които ме познават, знаят, че това са любимите ми сърмички.
Ще се постарая да опиша по-подробно новата ми рецепта.

СЪРМИЧКИ С ЛАПАД И ПИЛЕШКО
===============================

Продукти:

Листа лапад като за 30 сърми,
10 ч.л. ориз,
1 обезкостено пилешко бутче,
3 с.л. зехтин,
1 ч.л. доматено пюре,
зелената част от 2 връзки лук,
1 пилешко-зеленчуково бульонче,
1/2 ч.л. сол,
черен пипер,
чубрица, сух девисил,
20 джанки.

Преди всичко внимателно се изрязват средните жилки на листата.
По това време на сезона листата лапад вече са доста големи и жилката е много ясно изразена.
Започва се от тънката към дебелата част и се изрязва внимателно с остро ножче.
Ако листата са доста големи, се срязват на подходящи за завиване парчета.
В голям съд се поставят готовите листа и се заливат с гореща вода.
Оставят се така докато поемат топлината от водата.
Нарязват се на ситно перата на лука, посоляват се със солта и се разтрошава върху тях бульончето, добавя се доматеното пюре и зехтина.
Разбъркват се добре и се оставя така да престои.
През това време оризът се поставя в средна цедка (ситна, като за чай, но по-голяма) и върху него се пуска да тече вода, докато се промие добре.
След това цедката с ориза се поставя в купичка и се налива гореща вода.
Оставя се така докато поеме топлината на водата.
Пилешкото бутче се нарязва с много остър нож на жулиен и след това на малки кубчета.
Месото се добавя към лука, поръсва се с черен пипер и отново всичко се разбърква.
Отцежда се водата от ориза и той се добавя към плънката.
Добавят се и подправките - съвсем малко чубрица и съвсем малко девисил.
Но наистина по съвсем малко. На върха на чаена лъжичка.
Налива се 150 мл. вода и се разбърква, за да се поеме.
Листата трябва да са поомекнали и да са променили цвета си.
По-нататък едва ли има нужда да ви обяснявам - завиват се сърмичките, но рехаво, за да остане място като набъбва ориза.
Подреждат се в тенджерка, поставя се обърната надолу чиния и като венец около ръба на чинията се подреждат джанките. Налива се 1 ч.чаша вода.
Слага се да се вари на среден огън.
Вари се точно 15 мин. общо, заедно с времето за завиране.
Сервират се топли или студени (еднакво вкусни са!) като се поливат със кисело мляко, разбито със ситно нарязан и осолен пресен чесън и малко копър.

Правя една добавка: Ако сварите за 3-4 мин. месото ще го нарежете много по-лесно.

Страхотна рецепта, само дето съм много нещастна, - нещо не ме бива в завиването на сърмички, или пък на мъжа ми хич не му харесва как ги правя, били му големи. Той се научил от мамка му, да му прави едни малки, ситни като орехчета, а пък моите му били големи.
За това пък, няма да му правя сърми!
А, как обичам..........

Хич не се стряскай, завиването на сърмичките е изключително елементарна операция.
Като се престрашиш веднъж - два пъти, на третия с гаранция ще се научиш да ги правиш и колкото напръстник.
А лападът е много подходящ за експерименти, защото попарените листа стават едни такива, мекички и гъвкави, все едно че завиваш в найлоново фолио.
за да ти станат малки сърмичките просто слагай по малко плънка.
Чакай да ти обясня.
Значи, слагаш листото (независимо какво) на дланта на лявата си ръка (ако си десничарка).
Сипваш от плънката по средата на листото, но повече към долната половина.
Завиваш с дясната ръка лявото долно ъгълче, после дясното долно ъгълче като се стараеш да не притискаш много плънката, нека да остане място.
После завиваш и горния край надолу, върху завитите вече ъгълчета.
Това е цялата философия.
Пък и една тенджера сърми обикновено означава не повече от 40, така че не отнема кой знае какво време да се завият 40 сърмички, по-скоро мисълта, че е досадно действие те възпира.
Опитай с добро желание и любов, ще станат и то по-малки, отколкото на мамка му...
И ако знаеш пък колко ще си горда...

@ Надя,
От един лист лапад правя две - три сърмички, щото и аз не ги обичам големи. Обаче ако трябва да се направят повече на брой, викам на помощ мъжа; може би ако и твоят види, какъв къртовски труд е свиването на сърми, ще започне да цени повече труда ти!

Това със завиване на сърми ми се вийда мн. сложна работа . А Надето що не му връчи на нейния сърмичките за дресировка!?

Преди време в Солун на пазара един чичка продаваше машинка за навиване на сърмички. Както знаете, византийците също папат такива, особено лозови. Та оня показваше тая джаджа: слага листото, слага плънка, врътва една ръчка - и те ти готова сърмичка. Много готино ми се стори, ама така и не си го купих туй чудо. В България не съм го виждал.

Предполагам, че машинката е работила със сравнително големи листа. Щото от тия липовите ми се звъртя свят: налагаш две листа, слагаш плънка колкото плюнка, докато завиваш листата се отлепват едно от друго - а бе въобще гадост.