Това е сред любимите летни ястия на семейството ми. Като магнит е като кажа "чушки с доматен сос" и всички са точно навреме на сборния пункт за вечеря. Към тази вкусотия имам и особенна слабост, защото е сред първите неща, които се научих да готвя като малка.. Няма нищо сложно в приготвянето, а същевременно е то-о-олкова вкусно .Ето рецептата, в чието тайнство съм посветена, нека количеството не ви стряска, ние сме големи гладници :

Чушки с доматен сос

Необходими продукти: (5-6 порции)

1.5 кг чушки
2 -2.5 кг домати
олио за пържене
1 глава чесън
сол
1/2 връзка магданоз
щипка захар (евентуално)

Начин на приготвяне:
Изпичаме чушките и ги поставяме в тенджера да се задушат. Обелваме ги, отстраняваме част от дръжките, ако са прекалено дълги. Цепваме ги по дължина един или два пъти, както са си на коренчето, посоляваме. Загряваме мазнината, изпържваме за кратко чушките, колкото лееко да се позлатят, отцеждаме от мазнината и редим в платото за сервиране. Внимавайте, защото солта загаря, а и чушките поемат малко или много мазнина.

Хубаво е доматите да са добре узрели, за да се обелят по лесно, да са месести и сладки, за да се получи хубав плътен сос. Ако имате от машинките за мелене на домати ще е идеално , ако не или не ви се занимава , белим домата и пасираме. В подходящ съд сипваме 1-2 лъжици мазнина, добавяме доматения сок и оставяме на тих огън да се сгъсти. Подправяме със сол, като внимаваме, чушките все пак ще са леко соленички, евентуално захар, ако доамтът е бил по недозрял. В още топлия сос добавяме смачкания чесън. Заливаме чушките и поръсваме с нарязания магданоз. Вкусно е и топло и студено.

Приятен апетит!

П.С.Тази рецепта е сред редките случаи, когато не използвам любимия си босилек за доматен сос. Опитвала съм, хубаво се получава, но това не е вкусът от детството ми, затова предпочитам само с магданоз. Който не харесва острия вкус на чесъна, може да го намали или запържи в мазнината преди да изсипе доматите, тогава + босилека и малко зехтин става съвсем средиземноморско ястие. Опитвала съм, но някък не е същото, преполагам защото съм емоционално обвързана с този - "оригиналния" начин на приготвяне.

Хмммм.... Една мечта, едно дихание, както е казал поетът!