В с.Солища, Родопите, опитахме едно много вкусно телешко, което кой знае защо наричат

ТЕЛЕШКО С ТРАХАНА

1кг телешко без кости от предната част
1ч.ч. булгур
1ч.ч. едър шарен боб
1ч.ч. масло
по 1с.л. брашно и червен пипер, сол

Накиснатият от предната нощ боб и булгурът се измиват, заливат се със студена вода и се варят на слаб огън, докато омекнат. Междувременно месото се нарязва на парчета колкото кибритена кутия,задушава се в малко вода и се прибавя към варивата.

От маслото, брашното и ч.пипер се прави запръжка, която се излива в тенджерата и ястието къкри още няколко минути. Поднасят го с малки червени люти чушлета и счукан чесън в оцет. Бая се поизпотихме, но беше страшно вкусно!

Странджанска кухня, Румяна Урумова - от информатори
Тр'ахана или булгур се прави така: пшеница-летница( засята през пролетта - по мека е от зимницата - сята през есента и презимувала на полето) се почиства, измива се и леко се попарва. След това се разстила върху голяма конопена черга да изсъхне и чак тогава се мели с хромел( халомер) - между два камъка с резки, единият може да се върти. Зърното влиза в жентралния отвор на горния камък, а смления вече булгур - отстрани. Всяко семейство си смила за през зимата определено количество - използва се вместо ориз в манджите.

Трахан'а - още триеница - Отсява се брашно в тава и се ръси вода или зеленчукова отвара( бульон). Полусухата кашица се трие между дланите докато стане на трохи. Позасъхнали се пресяват през дърмон - голямо кожено решето. Използват се вместо кус-кус.

Хапнали сте Телешко с трахана т.е. с булгур.

Звучи невероятно вкусно! Точно за студените зимни дни!

А Солища е едно невероятно място, нали?!

To4ica А може ли да заместя булгура с ориз , защото иначе никой няма да го яде и кога трябва да сложа ориза?

Леле, колко трудоемка работа за едното хапване! Но резултатът е върховен.
А аз си мислех, че само онова от брашно и зеленчуци се нарича трахана.


Приказка е! Въобще този край ми е от любимите. Защо не си купих една къшла навремето, докато все още беше възможно

Преди 30-тина години кметът на Солища беше подарил на баща ми едно място да си построи къща. Грабнахме двамата с него лопата и кирка и хукнахме да кОпаме основи. Ама се оказа страшен каминяк, та след няколко часа и пришки по ръцете се отказахме. Вместо това кривнахме в близката нива с компири и изровихме млади картофчета, които после ги задушихме с масълце и копърец. Още ги помня!

А какво козе сирене съм ял там!

Кво да си говорим, умното си е мъдро