Днес видях рецептата и веднага (ндага както казва детето) реших да я спретна.
Имам няколко чуденки обаче.
Като спазих времената, посочени в рецептата тиквичките останаха доста сурови. А като се опитах да ги допека, но вече бях сложила и доматите и кашкавала, сметановият сос тотално се сби.
Резултатът ще го знам със сигурност утре, сега само опитах и установих, че всичко е вече годно за ядене, пък и изглежда интересно и вкусно. Но съм сигурна, освен ако целта не е точно такава, че трябва малко повече време на продуктите, за да се получат.
От друга страна, заляти със сметановия сос те няма как да станат за по-кратко време, но пък въпросният сос тотално ще прегори.
Та не знам. Някаква дилема си е това - дали да ям доста хрупкави тиквички, но с добър непрегорял сос и прочие, или да карам до пълна готовност, но с доста препечени повърхности.

"Въпрос на вкус"шказало кучето и се облизало под опашката. Аз бих пекла картофите и тиквичките до пълна готовност и тогава бих ги заляла със соса,като веднага бих сложила и доматените резенчета.

Съжелявам че съм те подвела, сметановия сос наистина се слага като са готови почти картофите и тиквичките.. а тиквичките се стържат за да могат да станат по-бързо а и за да може да се смесят със сиренето и чесъна..
Извинявам се още 1 път. Ако някой друг реши да я пробва нека сложи сметаната накрая.

Аз в началото така тръгнах да я правя цялата работа, но после реших да последвам рецептата. Както и да е. Въпреки леко запечената част отгоре се ядеше, беше вкусно, че дори и джуджето одобри манджата. Лошото е, че заминах в командировка и сега вече няма.