Най-простата рецепта , с участието на един морков и една-две скилидки чесън.

Нарязвам моркова на кубчета и го задушавам с една лъжица олио, докато пусне цвят. Добавям вода и сипвам лещата, обикновено на един среден морков половин пакет. Намалявам огъня до умерено слаб и я оставям да си се готви тихо и кротко. По някое време наръсвам сол и, допореди известно време*, чубрица. Когато е полуготова (Ние я обичаме по-разварена) слагам и средно нарязания чесън. Комбинира се със сурови наденички на скара чудесно!

*От известно време вместо чубрица слагам щедра чаена лъжичка кимион при задушаващите се моркови, дава невероятен аромат. Добавяла съм и куркума, за по-интересен цвят. (Това го пиша допълнително, за да не се размърмори Шефа, че рецептата не е българска поради въпросните подправки )

О-о, чудесна идея е кимионът вместо чубрица!! Нямаше да ми хрумне първо да приготвя морковите така! Сега да си призная, че особено ми хареса, че няма и домати. Майка ми винаги я готви с домати и макар, че много я обичах преди време, сега не мога да й гледам цвета...

Мег, моята майка пък никога не я готвеше с домати, сигурно затова не съм се сетила А по повод морковите, то си е много логично, със сигурност знаеш, че техният витамин А е мастноразтворим Освен това придават по-различен вкус от просто сварените.

Още тази вечер ще пробвам! От вчера съм подготвила лещата, но нещо желанието ми за ядене се изпари (мъжът ми не яде леща), та ще стане много бързо. Аз първо я накисвам за 8 часа и изхвърлям първата вода при варенето, затова и приготвям отделно зеленчуците, но наистина не ми беше хрумвало за кимиона, макар че моркови задушени в мазнина с кимион си е класика

Ей, кви лоши мъже има на тоя свят! Споко, Меги, и аз бях такъв, ама проядох.

Очаквам с нетърпение рецаптата, която те е накарала да си промениш отношението към лещата, Алеко

Извинявам се за офтопа, ама какъв и е цветът? 'Щото ние вкъщи само червена леща ядем (поради липса на дребна кафява)...

Майка ми така я готви, че винаги добива един много тъмно-кафяв цвят, пък за мен това е сигурен знак че нещо вътре е прекалено стотвено и одана изгубило хранителните си качества.
Аз предпочитам кафявата леща, именно защото е по-едра, а и обвивката съдържа някои полезни елементи. Само нея я кисна предварително и пр.
Червената я готвя без накисване, само я мия някалко пъти, но не ми харесваше особено до момента, в който не попаднах на една рецепта тук за крем-супа от леща с една камара зеленчуци (вкл. картоф). Чудна е просто!!

Ох, все забравям да питам. А сега г-жата е на театър...