Съвсем умишлено няма да дам точното количество продукти, защото това основно зависи от големината на съда и от вашия вкус.
Ще се ориентирате от това, което искате да доминира - картофите или тиквичките.
При всички случаи, обаче, става невероятно вкусно ядене...
Няма да сбъркате ако направите по-голяма тавичка...
Ето ви един приблизителен вариант за средноголяма тава.

Най-напред измивате и почиствате от крайщата тиквичките. Около 700 г.
Нарязвате ги на шайби с дебелина около 1 см., посолявате и оставяте да отделят сок за около половин час.
През половиния час си правите
сместа за намазване:
разбърквате 2 кофички кисело мляко с 1/2 опаковка нискомаслена нискокалорична майонеза, добавяте сол и черен пипер на вкус, 2 връзки нарязан копър, ситно смлени или счукани 100 г. с 2 скилидки чесън, орехи.
На дъното на тавата наливате 1/2 ч.л. зехтин (олио) и го размазвате равномерно навсякъде.
Върху зехтина нареждате много тънки шайби кромид лук, така че да се покрие добре дъното.
Наръсвате с много малко сол и с около 1/2 ч.л. захар.
Отгоре поставяте слой също много тънки резени домат.
Тънките резени (шайби) се слагат с единствената цел да се спести височина за другите продукти.
Върху доматите накапвате малко зехтин (олио).
Отгоре слагате един ред тиквички и намазвате леко със сместа с киселото мляко.
Следва един ред 1,5 см. шайби от пресни картофи. За тази цел купувате пресни картофи с по-голям размер.
Върху тях също намазвате от сместа с киселото мляко.
Следва отново слой тиквички и последен плътен слой смес за намазване.
Печете на загрята до 180 градуса около 40 мин. или до запичане на горния слой.
Изваждате, настъргвате 100 г. кашкавал и отново запичате до разливане и порозовяване на кашкавала.

Много интересно звучи, gotin, а и вероятно става вкусничко.
Само заглавието ме обърка малко, защото очаквах да има и кайма.
Ако съдим по книгата и, според Пенка Чолчева, това което си описал, май би се казвало "запеканка";)

Това е лично моя рецепта.
Възможно е да има нещо подобно някъде, защото нито тиквичките, нито пресните картофи, нито комбинирането им с кисело мляко и копър е екзотика в кулинарията.
По-коректно би било да публикуваш за сравнение въпросната рецепта на Пенка Чолчева, ако считаш, че съм плагиатствал от нея.
Много ми е интересно, ако публикувам рецепта за пържени кюфтета, от колко книги ще заявиш, че съм плагиатствал...
Много отдавна съм доказал, че създавам рецептите си.
Не ме интересува нито слава, нито престиж, за да крада чужд труд.
Виж, мои рецепти са крадени нееднократно...

Gotin, Gotin, Лени не те обвинява в плагиатство, а просто изказва мнение за наименованието на рецептата ти.

Лени, не съм много сигурна, че е задължително да има мусака - някъде гледах рецепта за гръцка мусака, където нямаше и помен от месо. Но пък нищо не пречи да си добавиш каймица

EEEE, gotin!
Че кой говори за плагиатстване!
Просто се чудя дали е мусака, "запеканка" (според мен думата е някакъв русизъм за огретен, което пък е френско... ) или пък ...гювеч примерно!
В немската кухня на всичко запеченко с кашкавлче отгоре ( с изключение на пицата и лазанята) му викат "гретин", ерго "огретен"...

И аз съм чела пък и правила мусака без кайма, то не е голям проблем. За името - каквото си е решил Готин, такова. А за заяждането му - нямам думи. Или е станал твърде чувствителен или много сме го наплашили.
Прави ми впечатление, че единствените две рецепти от доста време насам са с майонеза. Аз ли не съм в час или просто е станало модно да се яде майонеза в жегата?
Иначе рецептата звучи добре и малко различна, въпреки че съм сигурна, че всеки е експериментирал с тези продукти, но едва ли в тази подредба.

Лени, извинявай, ако съм те заподозрял в некоректност.
И друг път сме коментирали, че терминологията на яденетата в България е твърде оплетен въпрос.
Чисто български названия почти нямаме, повечето идват през гръцки и турски (а пък в тях от тюркски, арабски и т.н., включително арменски, че дори и китайски) и се адаптират в нашия език.
Но има погрешни названия чисто принципно.
Например, "жулиен" е вид технология на рязане. Но руснаците масово го използват за вид ядене в нещо като гювечета, в което продуктите са нарязани съвсем не на ивички ("жулиен"), а на слайсове или пластинки. Но те упорито си му казват ядене "Жулиен".
Нещо подобно на това, как ние казваме просто "гювече", независимо от съдържанието му. С разликата, че тяхното е терминологично погрешно.
Иначе "мусака","сарми", "чорба" и хиляди още други названия изобщо не са български. Дори и от стотици години да ги използваме.
Още веднъж извинявай, ако не съм те разбрал правилно.

Тествах, получи се много вкусно!

Да ти е сладко, на тебе и семейството ти!
Моят блог