Сега, няколко дни след Великден, сигурно са ви останали няколко шарени яйца, които се чудите дали да хвърлите, защото вече ви се повдига, само при мисълта за варено яйце, поръсено със сол и червен "пиер".

Ето как можете да ги уползотворите:

Няколко картофа, сурови, се обелват и се нарязват на колелца. С варените яйца постъпвате по същия начин. Намазвате една тавичка с масълце или олийце и почвате да редите: 1 ред компирни колела, 1 ред яйя, 1 ред начупено с вилица сирене... и така, докато напълните тавата. Хубаво е най-отгоре да е сиренце, че то става много вкусно, когато се запече. Поставяте тавичката във фурната и я пълните с прясно мляко. (Тази последователност ми хрумна точно в този момент, защото се сетих, че всеки път разплисквам млякото, докато нося тавата от масата до печката. Досега не ми беше идвало наум да наливам млякото после.) Печете и ядете.

И преди някой да е попитал: Подправки каквито на който му хрумне.

Мерси за бързата реакция. Мислим да сварим картофките предварително и да направя бъркоч. Подправки - чубрица и чер пипер.

Не ги вари! Ще се разкашкат. В процеса на печене те си попиват млякото, с което са залети и се сваряват достатъчно. Целта е даже да останат съвсем леко ал денте.

С'енкю!
Тъкмо имам едни варени-недоварени картофи, дето се чудя какво да ги правя (мислех да спретна една картофена салата, ама тез зеленчуци са твърде хрупкави ). А ако задуша и малко гъби за гарнитура...
Да сте живи и здрави, момци, че ми помогнахте да измисля днешната вечеря!

От недоварените картофи направи по-добре една картофена кремсупичка, а за оКретена вземи сурови.

Кремсупите ми са гадновати (меко казано), пък и нямам други картофи. Нямам и много време, закъснявам за час, а седя тук и си лафя .

Е, и? Какво стана?

Ми... в бързината прочетох рецептата с едно око и пропуснах сиренето. После ме питаха: 'какъв е този огретен без сирене?' и аз казах, че е така по рецепта . Сега, след като от огретенчето не е останало нищо, погледнах малко по-внимателно и се ужасих от престъплението си...
С фаршированите яйца на Крис се получи много приятна вечеря.
Не закъснях за часа, мисълта за вкусната манджичка направи краката ми бързи, като на кенийска госпожица, спасяваща се от гладен лъв

... или като набелязана от канибал (ясно кой, бел.ред.) жертва.

Е, чак пък престъпление! Важното е, че ви е било вкусно, пък следващият път ще туриш и сиренце.