Много оплаквания от потребители съм чувал за невъзпитано и арогантно поведение от страна на търговци. Винаги в такива случаи повтарям, че няма закон за възпитанието и подобно поведение не може да бъде санкционирано по друг начин, освен чрез отказ от пазаруване в търговски обекти, където не уважават потребителите. В повечето случаи това са малки квартални магазинчета, където наетите продавачи изобщо не ги е грижа за доброто отношение към потребителя, собственикът пък - още по-малко. С навлизането на големите вериги се появи и надеждата, че там ще се развият нови стандарти на отношение към клиента, идващи от утвърдените традиции на Западна Европа, но не би. "Побългаряването" на тези стандарти се оказа много по-лесно, отколкото прилагането им.

Преди два дни отидох да закупя глава за мастилено струен принтер от МЕТРО в Младост, където тези артикули са заключени в една витрина и човек не може да се самообслужи(предпочитания от мен вариант предвид отзивчивостта на персонала при предишни посещения). Когато помолих да ми отворят витрината ме попитаха за номер на артикула, който както може да се предположи, не ми е известен. Старателно си извадих листче от джоба, на коета бях записал номера на модела на принтера и номера на главата, но това не беше достатъчно за така наречения "продавач-консултант". С присъщата си отегченост ми подаде някакъв каталог, от където трябваше да намеря номера на артикула. Разбира се, наложи ми се да се справя сам, въпреки че дамата през цялото време висеше над главата ми нервничейки от моята непохватност в ориентирането в каталага. Спокойно можеше да вземе листчето и да се ориентира пет пъти по-бързо от мен, но така и не го направи, предпочитайки открито да демонстрира досадата си.

Чудя се, с какво ли се занимава мениджмънта на веригата и не им ли остава малко време, да тестват отношението на служителите си към клиентите. Наясно ли са тези хора, колко много може да загуби една търговска верига от немърливо отношение към клиента. Ако за кварталното магазинче грубото отношение към потребителя е в повечето случаи единствено позната форма на общуване изобщо, то в големите вериги трябва задължително да се тренира и държи на отношението към клиента - просто в други по-развити общества са го разбрали и консумират облагите от това. Ако не могат - все някой от конкурентите ще го разбере.

Публикувано от Boogy във форума на БНАП

В сряда жена ми ме хвана да обикалям магазините и така 6.5h, направо съм си за оплакване. Но това ли е най-лошото?-ще попитате. НЕ! Точно се бях отскубнал от жената в магазина на МЕТРО във Варна и разглеждах многофункционалните устройства "3 в 1"-копир,скенер и принтер, и малко се бях замечтал, и до мен една женица видимо не наясно какво точно търси започна да зараспитва за различните модели подобни машинки. Аз,виждайки, че никой не й обръща внимание се опитах да я консултирам,доколкото мога. Скоро до нас се приближи една от техните служителки,която се оказа моя позната, и която се държа толкова нагло,че аз се изчервих,сякаш магазина е мой. Явно много време ще трябва да мине докато се научим да се отнасяме с клиентите си така както подобава. И аз ежедневно се сблъсквам с клиенти и дано не допускам грешки защото отстрани те изглеждат още по-ужасни. Мисля си още че голямата ни грешка идва от липсата на обучение, защото какво мога аз да изисквам от моите сервитьори като не намирам време поне веднъж седмично да им обяснявам как трябва да работят? А нас, мениджърите, кой ще обучава? Трябва да се научим първо да даваме, а след това да търсим.

Много правилно, Гарга! Проблемите наистина идват от това, че всеки си казва - какво толкова, продавач или сервитьор, това всеки го може. Шефовете назначават куцо и сакато, защото така им излиза по-евтино. Хората с опит са кът и струват естествено повече. Ама началниците не ги е еня дали обслужването е добро, тъй като и без това стоката се продава. А дори да се наложи да изхвърли някого, на негово място веднага ще се явят нови 5 кандидата.

Тия дни при нас в редакцията дойдоха едни дечица от Професионалната гимназия по туризъм в София да ни канят на техния празник. Стискам им палци да си намерят работа тук в България, а не да хукнат на гурбет в странство!

Бъди сигурен, че ако са кадърни, ще забегнат и още как. Малцина са бившите оптимисти и наивници като мен, които си мислеха, че нещата ще се оправят за десетина години.

Не е задължително да избягат. Тук,в България, има вече много добри места ,където може да се работи, с адекватно заплащане. Само трябва да се надяваме че ще им дадат шанс. Преди два дена една наша клиентка ме попита как така толкова млад съм се преборил за длъжността.Направо бях изумен от въпроса. Какво означава "млад"- човек или може или не, или се развива или не. Тук във Варна има един ресторант"Хоризонт" в Морската. Мечта за всеки браншовик в града е да работи там. Да,ама всеки път като избират управител или ОТЗ искат да си млад,но с дългогодишен опит; да имаш поне две висши образования и т.н. Аз като си смятам за себе си ,колко млад трябва да си се получава около 40-45г.Добре-няма нищо лошо ,но рядко хора на тази възраст са иноватори,рядко те продължават да четат и да следят как се развива бизнеса, какви са новите тенденции и т.н. Е остава ми само тази надежда че в кря на трудовата ми кариера ще мога и аз да работя там

Значи явно всичко опира до цените - високи цени - има пари за обучение, ниски цени - кофти обслужване.

Е, да но има и едно нещо наречено манталитет на българина. Щом западняците не могат да се преборят с него, значи ще трябва да вложат мноооого пари за обучение или за стимули, които биха накарали обслужващия персонал да се държи подобаващо.

И най-важното, което няма да се уморя да повтарям: Докато тези, на които НИЕ сме КЛИЕНТИ, не разберат, че не друг, а КЛИЕНТЪТ им плаща заплатата (не шефът, не фирмата, а НЕГОВО ВЕЛИЧЕСТВО КЛИЕНТЪТ), няма да се променят много нещата.

Е какво да Ви кажа в австрия непрекъснато ти се бутат да ти помагат всякакви продавачи за да ти е по-лесно и след няколко опита се даучих да ги разкарвам защото на всеки мой въпрос много усърдно се забиваха при компа и после ми казваха.... мии съжеляваме не може да ви отговорим.

Но поне показват заинтересованост. Докато българските асистент продавачи се правят, че не те виждат, което малко или много дразни.