Много шум за почти нищо

Алеко Дянков

Покойният г-н Клатикопие е бил щастлив човек, защото не е пиел кафе. И по негово време Сиатъл (индианският вожд, дал името на града в щата Уошингтън) още не е бил замислен дори в мечтите на пра-пра родителите си. Тъй че е нямало как в град Сиатъл да се роди идеята на трима пропаднали студенти от Сан Франциско – Джералд Болдуин, Гордън Боукър и Зев Зийгл – да направят най-голямата верига junk-food -кафенета в света.
Естествено, става дума за Старбъкс, майката на всички кофи-шопове, променила с философията си "гепи и бегай" една вековна традиция. Тримата юнаци изплагиатствали идеята на МакДоналдс за бързо хранене, краднали името на кормчията на Мелвиловия "Моби Дик" и го турили на фасадата си и почнали да трупат пачки. Това се случило през 1971 г. в споменатия вече Смарагдов град на северозападното крайбрежие на САЩ и от тогава империята им не само се разраства главоломно (над 15 000 заведения в 44 страни), но и намира редица подражатели.
За предстоящото откриване на първото Старбъкс-кафене в София се говори от повече от година насам. Първо се споменаваше, че то ще бъде в строящия се все още комплекс на Карфур на "Цариградско шосе", защото и френският хранителен магазин, и американската кафе-компания са взети на френчайз от гръцката фирма Маринопулос. Но подир туй изведнъж "Пица хът" на ъгъла на "Гурко" и "Левски" хлопна кепенци, уж за ремонт, след което на витрината се появи ухилената русалка в зелено кръгче, обявяваща, че баш там ще е въпросното кафене. Самото откриване беше помпозна церемония, на която лентата преряза самият посол на Щатите, Нейно Превъзходителство Нанси Макълдауни в присъствието на висши сановници от централата на фирмата и от гръцкия френчайз-партньор.
И тук вече се връщам към цитираната комедия от Уилям Шекспир. За чий шлифер беше всичкият този шум? Това, че американците не умеят да правят кафе, го знае всяко хлапе. Ама кафето на Старбъкс било друго, ще ревнат сега някои. Да, друго е, ама е пак фаст-фууд в картонена опаковка, макар и чашите за консумация на място да са порцеланови. Цялата тази идея да влезеш някъде, да люснеш едно бързо кафе и да си ходиш, ми напомня много силно на едно соц-кафене на ъгъла на "Витошка" и "Солунска" (тогава още "Васил Коларов"), където се консумираше на крак, не се пушеше и зимъска можеше да видиш видни софийски интелектуалци, сгушили се в яките на балтоните си да зинзизикат на тротоара с цигара в уста и димяща порцеланова чаша тип "Балкантурист" в премръзналите пръсти. Ама поне кафето беше хубаво, най-малкото в сравнение с виетнамската бливоч, внасяна по онуй време от загрижените за благото на народа външнотърговски организации.
Разбира се, в Старбъкс има къде да седнеш. Ама явно вътрешните архитекти са били кльощави и са мерили ширината на собствените си д-та, защото двама нормални хора няма как да се разминат между масичките, които пък са с размери на малко по-голяма тепсия за баклава. Как да подредиш връз такава площ две кафета, две безалкохолни и две чинии с нещо сладичко или сандвич? Мисия невъзможна, освен ако не си някой от онези китайски факири, които балансират чинии на върха на дълъг прът. Но тъй като тук пръти не раздават, въпросът си остава да виси със страшна сила.
Гъчкано е с народ, както в късния следобед след работа, така и сутринта, когато отидох да снимам. Персоналът иначе е любезен, асортиментът на витрината за сандвичи и пасти достатъчен, а кафетата вече с нищо не могат ни изненада. След като имаме вече Онда, Кофи Хевън, Коста кафе и още няколко подобни заведения в София и страната, появата на Старбъкс се оказва ужасно закъсняла. Да бяха дошли преди три-четири години… Ама тогава още се назландисваха, искали страната ни да отговаря на определено ниво на потребление първо, пък чак тогава да стъпят на нашия пазар. Дрън-дрън, та пляс! Те да не би да отговарят на нашите стандарти за кафепиене? Нашенецът не е тип, който ще нахълта задъхан в кофи-шопа, ще си поръча едно трипъл-мока-макиато с ванилия и канела, ама да е без кофеин и със соево мляко и ще бяга към службата. Той е табиетлия човек, обича да поседне, вестник да разгърне, цигара да изпафка… Ама в Старбъкс нищо не предразполага към този вековен маниер. Тясното пространство (незнайно как същите кльощави интериорни дизайнери са успели да смалят бившия ресторант за пици до неузнаваеми размери!), неудобните дървени столове, забраната за пушене (колкото и "политически коректно" да е тя), и на първо място не особено доброто кафе изобщо не са нещата, които ще ме привлекат да вляза за трети път там. Това място, за разлика от Онда, Кофи Хевън и Коста, няма никакъв уют, никакъв чар и никаква атмосфера. Представете си една малко поизлъскана закусвалня тип "Средец" (на пл. "Славейков", там гдето днес е МакДоналдс) и ще добиете представа за същността на нещата.
Със спокойна съвест мога да кажа, че поне в кафе-културата американците още дълги години ще ни дишат праха. Макар че съм отявлен американофил благодарение на баща ми, Бог да го прости, никога няма да им простя на онези отвъд Океана гаврата, която са си позволили с една традиция, просъществувала няколко столетия. И въпреки че днешният свят е забързан (дали всъщност и той самият знае накъде), изпиването на едно кафе трябва да си остане ритуал, а не да се превърне в рутина.
Старбъкс? Невър агейн! (Никога повече)

Хехе, май доста те е изнервила обстановката и непушачеството.

Видях му табелата, но не съм влизала, а като те чета, май няма и да вляза.

Но от твоето описание мога да кажа, че много българска тая работа дето са я свършили. По американско теснотия няма, много често тия кафенета са в книжарници и можеш да стоиш с часове и да си четеш, има и нет.
На мен едно такова кафене ми спаси живота преди време - за първи път в него намерих двойно късо еспресо с бита сметана.

Алеко,
благодаря ти за репортажа, който е особено полезен за една ограничена към момента в излизанията си мама-домакиня.

[hide] скрита "редакторска" бележка, тип заяждане

а тук май си бил гладен и си изял "четири" или си решил в последния момент, че и само преди 3 години щеше да е достатъчно [/hide]

Зарязвай медицината, взимам те на работа! Дори и едно тиренце забеляза.

Дето се вика, без работа няма да остана Ама нали знаеш - то "русо гладно нЕма".

Много хубава статия.
Моят единствен сблъсък с въпросната верига беше в Лондон (и околности) и смея да твърдя, че между нея, Неро и Коста нямаше никаква разлика. Там толкова си приличаха, че дори не си правех труда да поглеждам къде точно съм влезнала. А кафето и в трите вериги си беше доста прилично, имаше и като за мен (късо, наситено с малко мляко или сметана) и като за Мацов (огромните кофи капучино). А даже и браунитата им бяха почти еднакви. Не знаех, че са отворили и тук и от чиста носталгия ще ходя да видя, въпреки доста критичната статия.