1. Врат - сочно месо, което обикновено влиза в състава на печената плешка.
   
2. Котлети - гръбната част, от която при добро желание могат да се извадят нежни и фини котлети.
   
3. Бутче - крехко месо, идеално за приготвяне на фурна.
   
4. Заден джолан - идеален за супи.
   
5. Коремни части - по-мазно месо, което става идеално за печене. Към него задължително се добавя и месо от бут.
   
6. Плешка - идеална за печене, особено когато се напълни с традиционната Великденска плънка.
   
7. Преден джолан - идеален за супи.
   
8. Гърди - великолепно и крехко месо.
   
9. Глава - след леко сваряване - идеална за запичане на фурна.

Там откъдето е тази картинка пише какво се брои за агнешко - месо от най-много 6-седмично агне, което още не е пасло трева( не знаели поповете какво да ядат!). Иначе до 7 кг чисто( около 12-13 живо) все го броят агне, макар към края на лятото да става вече шиле. А презимува ли - твърдо е вече овца, с оня характерен и неизтребим аромат на коч. Даже имаше лаф в армито: - в цивилизацията - скоч-уиски, за останалите - с коч-картофи.
Затуй и много рецепти с агнешко не стават това, което трябва.
Същият въпрос е и с телешкото - Аржентина изнася, а британците ръбат месо от телета под 500 фунта( около 225 кг - колкото един добър шопар, живяли 91 дена на белия свят). Тук в БГ-то, ако не е някоя крава пенсионерка, най-много да е юница - годиначе, около 400-500 кг - не че е лошо, ама телешкото си етелешко - увира за половин час и пуска много клей, та се желира.